Adios,mi amore...

Ха-ха-ха...Как можа?Това ,за което сме се карали хиляди пъти...АЗ не съм била държала на принципите си...Да,бе!А ти?Как можа да и простиш....Не ме ебе никак дали хорите.Просто това сякаш не си ти...Кълнях се в теб,мили глупако...А ти...Първо и позволи да стигне до теб ида ти забие нож в гърба,а сега и и прощаваш...Твоя си работа.Аз си направих изводите и ми стигат.Не искам да имам нищо общо повече с теб.Ти беше (означаваше) наистина много за мен.Моят...Най-добър приятел...Нещо ,наистина истинско...А сега окончателно разбрах,че ти ,или това,което е останало от този теб,който познавах,просто не ставаш за приятел.Не и за мой приятел.Защото "моите" приятели държат на принципите си и не ги престъпват.Не падат под нивото си заради сульо и пульо...И на старо гадже втори път не пускат и особено ако някоя им направи мръсно и разгонват фамилията (Определено не тръгват пак с нея).Но...Това са моите приятели,а ти вече нямаш абсолютно нищо общо с тях.Нямаш нищо общо с мен освен спомените,които макар да ме сдухват, се стремя да не забравя.Те са част от мен и...Държа на тях както държах и на миналото ти "аз".Но знаеш ли...Колкото повече се уверявам ,че не си същият,толкова повече не съжалявам,че изгубихме отношенията се.Разбирам,че ако бях да теб докато се променяше щеше да ми е 3 пъти по-гадно...И да ми пука 3 пъти повече...Е да,имаше шанс да не се промениш,но вече не се самообвинявам за чуждите грешки.Мина и този период.Вече съм...Безчувствена...Всеки следващ ще е поредният...И все пак не ме ебе,поне ще си правя купона и няма да има кой да ме спира.Аз не губя...Приятелят,който сега разбирам,че не съм сгрешила,когато зарязах,вече го няма.Ти си нов човек,който...Хъх...Не желая да опознавам.Все тая...Това е последния път ,в който те споменавам.Не искам да мисля за теб,нито да говоря.Изчезваш от главата ми...

ПП:Държа да отбележа,че не съм сдухана и не възнамерявам да се сдухвам за него никога повече."Никога" е силна дума ,но се надявам този път наистина да е завинаги.

Wosh MC :p:D:p

Wow...Ти си някакъв много велик...=].Направо те обичам...Не знам какви писни пееш...Или си разлигавен до безумие или си нежно-сериозен,но не ме ебе.Преди да чуя някоя от песните ти ,ако някой ми кажеше ,че слуша БГ рап,аз го спуквах от подигравки,но сега се радвам и на други като теб...Лого5,Нищо...Абе накратко в момента ти си доста решаващ в музиката,която харесвам...Имаш нечовешки яки песни...Обичам ги всичките общо взето...Първо чух "Внимавай" и ме изкефи...Та се порових и останах наистина доволна...Намерих си песни като "При лошия стил","Рапер бате","Лице на показ","Деграде"...Много се радвах...После се появиха и песни като "Спортувам","Песен за любовта","Animal".Абе ,велик си!Един от малкото хора,които признавам наистина са малко...Дори не знаех как изглеждаш,но познавах гласа ти...Хъх, и той е велик...Смисъл...Много радва ...В един момент си хипер лигав..."...Вече съм влюбен откакто ядох сладолед.Не,не,неееееее...От много по-отдавна влюбен съм в теб..."А в друг...Имаш песни,които навяват много носталгия и аз,примерно,по едно време много се сдухвах на "Песен за любовта"-"...Любовта носи красота,любовта носи тъга...","...Усещам вятъра в кожата си,усещам го и вътре в мен.Усещам любовта ме гали нежно всеки ден...".Смазваща е...И с този глас...Звучи много истинско.Не знам....Харесвам всичките ти песни...Дори тези ,които не споменах...Просто са ми малко много да изреждам всичко:)...Иначе...Вариациите на гласа ти са супер яки,много ме радват.Малко хора са способни да си менят така тембъра...Като цяла мнооого ме кефиш.

ПП:Поздрав:"...Не искам никой да ме разбира,ако не ще.Не искам никой да умира,ако не му се мре.Всеки ден нещо не ти е наред и на мен този ден пак съм без теб...".:)

Коледа минава...Всичко продължава:)

Хъх,хъх...Коледното ми настроение си тръгна и останах аз...Потънала в мисли.Вече не се притеснявам за "миналото"...Разбрал е,че съм го търсила,но не ми звъня...Мисля...Да го духа...Да си троши главата,от тук нататък мен не ме касае...И знаеш ли,давам си сметка,че ми пука за аморчо...Много...Дано си изкарва хубаво ,защото на мен ми липсва...Усещам отсъствието на погледа и усмивката му...И не ме радва някак...Онзи ден някакъв...Как да се изразя...Такъв мургав ми се ебаваше...Не ми беше ясно дали се правеше или сваляше някоя от нас с Хихи...И...Странното беше ,че се сетих за него...Не знам дали беше,защото бяхме близко...Просто е факт ,че той се появи в главата ми като първи приятел ,който да се "разправи" с мангала,на който му беше пораснала много работата.Не,че аз не можеш...Хах-никога не се занимавам с такива аз...Имам приятели,които се справят доста добре и не е нужно да се намесвам...Пък и особено наскоро не си падам конфликтна личност.Н есе налага да ангажирам хората...И аморчето ми...Започвам да се питам дали и него го ебе...Надявам се...И има и друга дилема...Появи се един стар приятел който отдавна ме харесваше...Та той е много пекан и се чудех дали ще се получи нещо...Той още ме харесва,но аз не...Просто е пич...Някакъв симпатичен...И установих...(след дългичко мислене)...Максимум 2 дни...Повече просто няма да съм аз...И ако ходим...За 2 дни...То ще е понеже е бил най-невероятния човек 10 дни преди това поне...А това да впечатли мен ще му е трудно...Та...Надали ще се получи.Най-малкото от доста време не сме се виждали,а и най-най-същественият проблем е,че е гадно цесекарче...Не ,че много ме ебе...Простоаморчо е от Левски,тате също...А аз особено държа да не предавам...хъх..."идеята":D:D:D.Абе нищо няма да се получи...Почти убедена съм...

Коледа е!=]=]=]

Весела Коледа...Всичко най-най-най...И весело изкарване на всичко и всички...Някак ме обхваща коледното настроение...Най-сетне....Всичко е хвърчащо...В главата ми се носи песента на Хилари Дъф....Весело...Всички луди похотливи мисли за миг изчезват и остава само приятното чувство да е Коледа...Има елха и лампички,гирлянди...Е да вярно....Кучето се бутна в елхата два пъти и е малко на кривоно все пак я има...Светка и мига...Има и някакъв *денсещ* дядо Коледа под нея...И не стига,че танцува ,а и пее....Човек (кукла) с много възможности...Има всякакви блещукащи щуротии налепени по прозорците...И свещи има наредени...Коледа е!Семеен празник и мен ми е хубаво...Да-испанският е труден,да-ще ме изпитваг по физе...Да-и аз не знам какво искам в живота си...Не знам искам ли гадже или не...Дали ми стиска за "миналото ми" ...Срам ли ще ме е да се изръся пред миналата ми компания с амор...Не знам...Това са хиляди мои лични дилеми,които в момента не ме засягат...Коледа е ,дееба...=]=]=]

I hate her so much...

Кучка...Курва...Мразя я ...Как можа да го направи и то точно на него...Той беше единственото нещо,което пазих...Съзнавах,че вече няма да го видя и все пак го пазих.Когато спрях да го виждам...Отдалечавах се постепенно за да не го заболи...И някаква...Пача ще се появява и ще го наранява...Ще му прави най-кофтито мръсно на Земята...Възможно най-гадното...И уау...То й я е гонил,а тя ще му се хили...Как да се изразя просто не е познала...Тя...Познават се от толкова години...Очакваше се да държи на него като човек и да не го унижава по този начин...Аз не присъствам в живота му от доста време и осъзнавах това още преди да се разделим...Знаех,че ще стане така...И той е останал без...хах,как да се изразя...Без опора.Вярвал и е...Не е била поредната...Пукало му е.И нормално...Макар да не е нормално за него...Като се замислиш е някак естествено за ти пука за някой,с който ходиш...Човешко...И тя...Уау...Дори аз не съм се държала така с него...Дори аз не съм му правила такава кал...Много пъти съм правила глупости,но това просто бие всички рекорди...Никога не съм му причинявала нещо толкова лично и болезнено...Сигурно го е възприел като някаква обида или просто унижение....Много,наистина много злобно...Поне да му го беше намекнала...Не е човек,на който щеше да му пука толкова...Но така...Било е направо смазващо...Насред розовите облаци изведнъж се появява буря...Насред малките зайчета пропълзява змия...Накратко нещо...Трагично ,болезнено...И...Много лично...Запомнящо се и донякъде поучаващо...

ПП1:За "нея":...Хах чудех се дали да ти се обадя и ако го направя какво бих ти казала ,но...Прекалено жалка си за да говоря с теб, знаеш ли?Падна наистина много в очите ми...Беше ми приятелка - да...Както е честно разглеждам проблема и от твоя страна и установих едно...Ти си най-злобното нещо в света...Нищо не ти е направил ...Поне е могло да го скъсаш или да му намекнеш нещо...Ахеах....Да-БЯХМЕ приятелки....Но по този начин си обяви война с най-трудния си враг,уверявам те....Просто колкото и да не ме засяга всичко е прекалено близко до мен и някак ми пука за него...Обожавам го...Колкото и да го отричам...Ако се отрази на него по някакъв начин...Мила,ще те убия.Иначе...Устрои си трудна битка...Успех...(ще ти е нужен)...Приех го лично.

ПП2:Той вярваше в доброто,мечтите и истината...Дано наивността не му е изиграла лоша шега...Дано да му мине лесно...Дано...

Ахеах...Минало...Настоящe...Мнооого fun*

Сдухах се...За пръв път от доста време...За миналото ,за приятелите...Ахеах...Изпуснах най-якия купон тази година заради миналото си...Заради и в името на всички спомени...Те биха станали някак фалшиви като са свързани с някой,който не съществува...Та...Исках само са оставя истина нещото което ме е изградило като личност и човек.Исках да знам,че не се държа на лъжи...И хората,в които съм вярвала...Накратко ,че още ги има.Че просто не са се лели с тълпите и са запазили своята идентичност...И това силно ме съмнява.Кофти ще ми стени ,ще се сдухам,че нищо не е същото и...Най-вероятно ще се чувствам излишна...И не толкова излишна ,колкото шокирана."Миналото ми" с гадже...Остаралите...Половината вече чалгари...И на края всички ще се напият като свине...Ахеах...Защо ли ми пука?!...Сега това се чудя...Сигурно сега всички са се натряскали и са в несвяст...А аз мисля...Уау...Наивно тъпа съм...

Just me...:)

За пръв път от много време се замислям над себе си...Над поведението,постъпките и мислите си...Не се гордея,но установих,че съм самовлюбена егоистка...Накратко кучка...Мисля за това какво искам АЗ,какво ми се прави на МЕН...Всичко,целия ми свят се върти около мен.Повече около мен от колкото е нормално=].Замислям се ,че съм наистина самовлюбена.Това ме подтиква към бърза смяна на мнението.Поради простaтa причина,че не ми пука какво ще си помисли някой като 2 дни го харесвам , а ден и половина не...Егоистично:)...И установих още,че не ставам за лидер...Н е е в стила ми...Аз заставам като главно действащо лице на нещо,ако някой ме издразни или нещо подобно.Връщам си...И то само при екстремни случаи.Иначе,в мирно време,не обичам да се проявявам като лидер...Избирам зад чии гръб да застана и го правя...Подкрепям,но и съм важен глас...Абе просто не си падам да се занимавам с лидерството като цяло...Не обичам да организирам и да се набутвам...Предпочитам да съм важен човек,но да не се налага да крещя и т. н....Да ме слушат и в същото време да не се налага да ме чуват често...Не знам...Чувствам ,че на моменти просто се губя и ми трябва човек,който да ме упътва...Замислям се и знам,че е така , но е кофти все пак...Един вид съм способна да се поддавам на натиск и евентуално някой,някога,някъде някак може да ме манипулира...И това е...гадно...Меко казано...Баси изводите вадя....1-кучка съм,2-не знам какво искам и 3-тъпа съм...Знаеш ли,по-рядко трябва да се сещам да мисля...Защото да мислиш определено не е хубаво:).

Милички,ще му писне:D:p:D

Писна ми да се разочаровам...Омръзна ми да се чувствам тъпо заради нечии издънки...Някои хора не оправдават очакванията ни.Първо са едни,а после други.Прекалено много се нагаждат бих казала.Та....Не е моето аморче,спокс...(сън)...Но е мъж ми...Не го харесвам и не съм го харесвала,но ме кефеше като приятел по едно време.До днес,може би.Просто...Абе пич си е и момиченцата още си го харесват,но мен ме нерви.Гледам го как се сваля на всяка за всичко."Ти си ми най добрата приятелка....Само ми напиши домашното.".Има късмета ,че не го практикува върху мен,защото ще го побъркам,ако се опита.Но тъпото е,че те му се връзват...Намират се такива които му носят чантата даже...Пишат му домашните...Да кажем,че се е уредил.Това да знаеш как да използваш хората около себе си е хубаво,но той...Много му се връзват и става някак показно..."Той ми е БФР.","Как твое...Мое БФР е!" и нашия се намесва..."Спокойно ,който ми носи якето ще ми е БФР.Не се бийте...".И така....Сляпо вярват в него...А той...Нищо не ми е направил,пич е...Ма това как ги заблуждава ме нерви много.И....Абе има и моменти,в които искам да го набия...Пада си от хората със самочувствие...Тези с неприлично високо самочувствие (като моят амор)...Които малко хора успяват да ги сдухат,ако въобще има такива хора...Това на пръв оглед много ме кефеше,но сега...Не ме радва.Множко...Става прекалено комерсиален и се обяснява на всяка втора.Та така всички "Ма той...Ме харесва ,а аз него не и се чудя какво да правя...."-Тъпи кучки.Как да се изразя...Мнооого тъпи за да не схващат,че той ти използва...Ма се тая...Той така ще си урежда домашните до някога...После ще му писне...И ще им се наложн на тези хвърчащите да се строполят мигом на земята.Тъй че...Милички осъзнайте се от по-рано.

Мразя,ненавиждам да съм виновна...

Чувствам се невероятно,супер виновна.Аз...Май съм го заразила с грип...И самата идея,че аз съм виновна за неговите "болки" ми действаше смазващо.Не бях сигурна,че аз съм му лепнала тази зараза,но бях около него докато се водех "болна" и...Беше логично да се замисля и да ми стане криво...Беше много гадно.Той...Едвам ходеше,главата го цепеше много здраво,спеше му се много...(Това е нормално,в 7 и половина,но момчето едвам си държеше очите отворени.).Нагълтваше се с хапчета през половин час и така любимата ми негова усмивка не се появяваше на лицето му както обикновено.Той изглеждаше... Зле...Дори да не съм аз виновна това,че се чувства така просто му убиваше.Имах чувството,че съм по-съгласна мен да ми е лошо и да се чувствам така,отколкото да го гледам в това състояние.Странното беше,че за пръв път в живота ми ми пукаше толкова много за някой...За пръв път бях готова да се жертвам в името на неговото благоразположение и в името на това,да не го гледам такъв.Не,че се държеше лошо.Отговаряше ми и правеше опити да ме ебава,но...Не му се получаваше.Не можеше да скрие от мен.Аз,мисля,го познавам, или поне достатъчно много съм мислила над всяка негова реакция,дума или жест.Не знам дали той е мислил за мен ,но аз ,колкото и да крия или да правя опити да крия,мисля за него. И...Не ми се е случвало до сега.Смисъл...Няма момче ,за което да ми е пукало така...Не,че е специален...Честно казано вече се надявам да е просто поредният и ако нещо се прецака да не го преживявам.Та...Така-аз си стоя и си мисля дали е много зле, а той болен си стои вкъщи...Надявам се да е добре...=]

Да сме еднакви...Надали.

Ахеах,всичките ми надежди относно "приятелски" живот буквално се изпариха.Просто не ми се получава.Опитах,но е по-трудно от колкото очаквах.Сега се терзая,защото моето аморче=]...Май ми се сърди.И като се замисля е прав...Донякъде.Аз се набутах при бившото му...Не съм го направила нарочно...Смисъл такъв,че тя просто ме кефи.Много е печена за приятелка.Не и се бутам,даже тя ме търси.Той може би мисли,че се набърквам в личното му пространство.Или простичко казано ревнува.Как да кажа...Не съм направила нищо нарочно ,а и няма нищо освен приятелство между мен и мъжа ми за да го прави.Тъпо би било,много тъпо.Та ние просто се...Лигавим.Не го харесвам!Кофти е той да се нерви и да ми се държи тъпо заради нещо,което не съм направила.А аз го виждам в погледа му.Сякаш нещо го гори от вътре и не ме търпи на моменти.Аз...Като се замисля съм виновна ,ама наистина,наистина не го правя нарочно.Честно...Като установих,че аз съм виновна се замислих и...Ахеах,ако ми го извърти това някой ден...Не знам дали ще оживее.Той е...Кротък.Поне в сравнение с мен е доста кротък...Поне към мен.Смисъл...Да изнерви се и си прееба дългото старание за добро впечатление пред даскалката,но на мен нищо не ми каза.Просто си събра нещата и се премести.Ако бях аз...о...О...Ако бях аз.Щях да си върна и щеше да го заболи...Доста.Просто казано накратко щеше да го запомни...Не си падам от най-спокойните и за разлика от него не бих му го спестила.С това той определено излиза ,че е по-добър от мен.Мисля си...Всичките ни проблеми идват от това,че сме прекалено еднакви...Нещо средно между еднаквост и коренна разлика.Той е чалгар,аз пънкарка...Той футболист,аз тай бо=].Не знам...Множко му идва.А имаме и прилики...Много ...Страстта към усмивките,лигнята,забивките,купоните...пиячка...:).Даже може би и безразличието .Всичко,абсолютно всичко,което ме отдръпва от него е това,че прилича на мен...У него намирам както своите плюсове,така и своите недостатъци...Всичко...Като характери сме идентични,просто сме израснали в различни среди и може би в абсолютно различни компании.Иначе...Надявам се това,че си приличаме някога да допринесе за отношенията ни...Каквито и да са те.А това,че сме двама твърди характера...Някога може да се сработим.Хубавото е ,че той не изкарва нервите си на мен ,а на обкръжението...(Съжалявам ,но аз не му спестявам нищо...).Та....Бихме могли да станем партия...Но след като спрем да се нападаме един друг.

Drugs...or me?

Не мога да си представя,че някога някой близък може да ме предаде заради поредната доза...Била тя хапче или спринцовка...Като цяло не мога да си представя някой от близките си като наркоман...Не че съм няква...Злобна...Не !Имам приятели и познати ,които са го правили,но не мога да си представя да са пристрастени.Още по-малко умиращи от свръх доза.Смисъл...Те не са някакви да се боцкат...Не са толкова зле.И все пак...Като разбрах за Марио щях да се поболея.Нямаш представа колко ме беше страх за него.Че някога ще се пристрасти или пък просто ще прекали и...Ще умре.Доста ме плаши тази мисъл...Много...Даже тогава и ме депресираше...Сега...Ахеах...Сеги прави това,което реши за редно .Никой не заплашва с убийство друг да пробва и в последствие да се пристрасти.Въпрос на личен избор.Всеки си носи кръста и отговаря сам за себе си.И...Не искам аз да съм човекът,който винаги страда за всички.Омръзнала ми е тази роля...Ако ми се наложи...Ако имам подобни проблеми...Просто ще попитам "Дрогата или мен?".И всеки да се оправя и да си решава...Аз живота си с подобни приключения не искам да тровя.Не искам да ми се налага да се притеснявам за здравето на човек,на който държа.Самата идея за марихуана не ме плаши,но зависи от човека.Има такива,които просто си правят купона и други,за които точно тази цигара е решаваща...Въпрос на избор и характер...

Може би объркана...

Забравям за всякакви футболистчета...Държа да отбележа само футболистчетата ,не волейболистчетата,примерно=].Омръзна ми...*Само приятели...Нищо друго.Защото все пак имам 5 години с тях и не мога да осера нещата сега и да ги загубя като приятели.Те са някакви весели ...и двамата.(Ахеах...Днес осъзнах,че и мъжа ми е много готин:]-не съм се объркала в избора си).Та толкова...Ще се лигавя и талкова .Ще ни е весело.Ако се изпусна в нещо после ще измисля как да го замажа - в това поне съм способна.Но...И двамата са супер яки и аз съм...тъпа.Чудих се евентуално,както те обичат да се състезават...Ако ми си наложи да избирам...Не бих могла да направя избора си.Замислих се...Аморчето е супер странно.Смисъл...Наистина много странен.Но това си е част от него и ако не беше странен нямаше да ми направи впечатление с нищо.Когато ми споменеш името му (което упорито пазя в тайна) първата ми асоцияция е различността му.Той не е нито типично "готин",нито с типичния характер.Като цяло,като се загледам в него...Не ме кефи на външен вид.Но в една нормална ситуация ме разтапя точно с този си външен вид.А за характера...О...о.Ако се получи нещо със сигурност ще имаме тематични спорове.Различни сме,но си отиваме (не го измислям аз Хихи така каза с(:).И все пак той си е просто...ТОЙ и това ми стига за да се събудя с усмивка.Самата мисъл за него ме кара да политам...Но не всичко ,свързано с него ме радва.Като почнат да го обкръжават курвички...Не ,че той е виновен-просто нямам идея защо ,но усещам,че се чувства някак в средите си и нормално.Не го обвинявам -не е виновен,но докато на него му са бутат с мъжа ми четем "Хай Клуб".Иначе е страшно сладък и може би най-големия му плюс е усмивката му.Не мога да си представя живота без той да ми се усмихне рано сутрин.Ахеах,нито без страшните му певщерски умения:).Не го познавам много добре и това ,че е различен ме привлича много.Неизвестното влече.А за мъжа ми...Е той не е със "странен" външен вид,а си чисто плейбой-че=].Просто ме обгръща с лигня...А тя лигнята е много нещо и аз без нея не мога.С него се чувствам сигурна и сякаш го познавам.Той явно е доста по-типичен,защото ми напомня нещо познато,въпреки че и аз не знам какво.Знам ,че мога да разчитам на него,както мога и да разчитам на аморчето ми...Просто е по-познато и по-нормално...Така де ние с "аморчо" сме си леко чалнати...Макар и аз да не знаех за това до скоро.Но освен ,че сме си чалнати сме си "отивали".(Щом казваш...).Та...за мъжа ми...По-нормален е,но с него е весело.И якето му определено ми седи добре.Печен е ...Има страшен характер.

И така,както си мислех...Реших,че няма да мога да избера.И за да не се мъча много в избора си просто се отказах и от двамата.Къръшко и глупаво...Ахеах...Колко типично за мен:).

ПП:Мерси Хихи...Ще запомня какво ми каза=].

Моето си е мое...Sry=]

Е...Оказа се ,че моето аморче не е само мое аморче...Доста хора са си го харесали...И държа да кажа-нормално...Много ми е хубавичък...=].И е ...сладък,симпатичен...Много хваща окото...Аз бях бясна,че не е само май,но вече не съм.Така и така не го искам за гадже...Би било кофти да седи на сухо само защото съм си го харесала...Абе той така и така няма да пусне на нито една от двете...С едната се ебава,а тя му се връзва.Но и за това аз съм си виновна.Аз си намерих мъж и той почна да ми го връща.Когато аз се ебавам с мъжа ми виждам нещо странно в погледа му,но когато той "задява" смешнички аз съм готова да го убия.И все пак като се замисля и аз бих постъпила по същия начин...тоест и аз *съм* постъпвала по същия начин.А мен дори не са ме предизвиквали,а аз го предизвиках.Та,както казах бях яхнала метлата...Изведнъж ме "светнаха" се половината свят си пада по моето чалгарче.Не беше честно.Той си е мой,само мой.Може да се чука (съжалявам за директността) с някви курвета,но това не му пречи да си е мой.Той е готин и е нормално да му се лепят.Единственото,което ме притеснява е,че "харесващите го" са ми приятели.Мен ми е кофти,че съм един вид срещу тях и срещу тяхната любов.И все пак,аз първа си го харесах и първа си го заплюх=].Много е гадно и много злобно ,но трудно се отказвам от целите си ,а той определено е една от тях.Не съм убедена какво искам да постигна с него,но го искам.Има моменти,в който го искам като гадже и други - като приятел.Усмивката му определено ме разтича.Когато се усмихне го искам повече от всичко и на момента...Не ми пука нито как ще изглежда,нито кой как ще го приеме...Просто го искам.А като започне да се ебава на "приятелката" ми искам само и единствено някой да го цапне с нещо тежко и да го заболи много.Накратко -да се появи миналото и да му удари един бой с(:...Не се гордея с желанието се но трябва да разбере дееба.Аз не харесвам мъжа си ,нито той мен и двамата просто се лигавим.Докато тя на него му се връзва и то много.Пък и нито на него,нито на нея,не им стиска да се държат като мен и "мъжо" ми.Ние сме уникални =].А и тя харесва друг повече и той е на второ място.Колкото за другата,която харесва...Той се пада повърхностен в началото на каквото и да е било и ако не иска може и въобще никога да не те опознае.Пада си по мацки с големи цици е яки дупета-позьор:Д.И тя не се класира никъде в тези му две условия...Така че много съжалявам моя приятелко ,но просто духай...=].Няма да ти се получи.Нямаш абсолютно никакъв шанс.

Евала...

Уау...Давам си сметка,че някои хора са по-добри от колкото изглеждат...Когато става дума за човек,който се предполага,че познавам отлично,ми става кофти.Мислех го за ...нормален ...Не лош,но в никакъв случай толкова добър ,колкото всъщност е...Да се посветиш на нещо,от което нямаш полза...Да помагаш на някого съвсем безвъзмездно,макар и той да не е много наред...Да се бъхтиш от работа за децата на някой,който дори не познаваш...Дали е любов?Или сляпо заблуждаване...?Трябва да си наистина много влюбен за да си го причиниш сам на себе си...Направо полудял от страст...А той...Не изглежда такъв...Не обича чак толкова...Не познавам човек,който е способен да обича така.Много бих искала някога да имам човек до себе си ,който да изпитва това ,но надали се намират подобни личности.или...Може би просто е добър и не може да остави човек в трудно положение.Не може да зареже просто "ей така" заради наличие на някакъв проблем... просто добър човек...Наистина добър човек...Разбирам ,че всъщност е много,много истински и объркан...до някъде...Може би се чувства по-силен и по-устойчив като е сред хора с проблеми...Наистина големи проблеми...Просто е някак прекалено добро от негова страна да стои зад гърба на такава личност...Да помага и подкрепя...Да издържа...Сложно е...Ако го е направил наистина без скрити мисли и помисли му свалям шапка...Само това мога да направя пред такъв добър човек...Много злобно е да търся нещо лошо сред хубавото,но не мога да си представя,че въпросният човек е толкова благороден...Или е просто добрина...Или избиване на комплекси...Да се чувства по-по-най сред тях...Не знам...Но което и да е той си остава наистина добър...Каквито и мисли да има след като прави подобни саможертви в името на някой...Обвиненията падат...Просто е добър...Шапка му свалям...Евала.

Просто 7-и декември-нормален ден=]

Баси странния ден...Дори не мога да определя настроението си.Супер замислено,замечтано или просто отвеяно...Мисля си за хиляди простотии и не съм сигурна в решенията си.Може би просто имам повече свободно време от колкото ми е нужно.Но все тая...Аз продължавам да мисля...Самокомплексирам се...Абе накратко не ми се отдава мисловната дейност,поне не ми влияе добре.Иначе денят беше нормален,просто нормален...Придружен с усмивки,но обикновен.До преди да се върна бях в супер яко настроение.Ахеах...Много яко беше с Гошо-мерси ,за което=].Нооо...Баба ми е разочарована от срещата с него...Баси къръка съм.Как можа да го види...И то точно когато беше с чантата ми Roxy на гърба си и цигара "Фемина"...И се правеше на Ники...(Накратко на педал).И тя жената...Седи милата...И ме вика.После той хвърли цигарата и поздрави,но станалото беше доста преебващо.И после баба ми ми чете лекции от сорта на:"Ако не пиеш и не пушиш хората те смятат за различна и привличаш погледите.Не е нужно да го правиш за да се вписваш в някаква си компания и да се проваляш.".Баба миии....Тя беше много пич и не ме закачаше...Ще го убия.Надявам се да и мине...А иначе мнооого мерси.Яко беше,много весело.И новите ми дънки не са "чалгарски"=].Но като се замисля ако те бяха чалгарски,то значи сме чалгари и двамата:).Но ако съм чалгарка с теб...Много весело би било.Само дето не мога да си те представя като чалгар...=].Толкова за днес.Един нормален ден.

Ще е яко...*просто приятели* :)

Лигнята е много нещо...Пф...Още ме държи =]."Бъдещето" не е чак толкова перфектно...И колкото не оптимистично да звучи много се кефя.Става по-земен и не прекалено идеален,а това е супер.Уау,не е перфектен!!!:Д:Д:Д...Зарязва,щото не му пускат...Ахеах...Все повече прилича на "едни други" хора.Велико...Но...о...О...Не ме разбирай погрешно-не го харесвам...Не искам да ходим или нещо такова...Кефи ме страшно много,да...Просто не е в стила ми...Аз съм пънкарче и се гордея с това...И си представям себе си,примерно, с аморче...Ако някой от миналото ми даскало разбере ще ме ебава до живот само защото съм залитнала по футболистче.Ма не го правя заради хорското мнение,не си падам...За мен е човек като Гошо...(примерно)...Някой,с който си приличаме и имаме много общи теми...(усмивките не се броят за тема:Д,sry)...Ние...Всъщност имаме общи теми,просто сме различни...Някак не съм убедена,че неговата компания ще ме приеме,моята него-никога...С хора като "миналото" ми в нея и такива като Гошо...Ахеах...Най-много да се сбият=].Не ми се рови много,но като се замисля..."Противоположностите се привличат.".По тази логика самата идея за "нас" много ме блазни=].Страшно различни сме,но това не ми пречи да ми е весело с него и да се разтапям от усмивката му...Боже,вече сама си противореча...Все тая...(Разглеждам нещата от различни ъгли и ми е все тая дали на този,който чете ще му е интересно...Разрешавам си проблемите.).Каквото и да правя искам първо да му стана най-добра приятелка...И това може би ще отнеме време...Ще имам по-голяма възможност да помисля...Би било яко да съм best friend-ката му...Супер яко=].Ахеах...Ако успея и в това училище да се обградя с толкова печена компания,официално ще се обявя за велика...Сега малко се дърпам,но вече няма...Просто не съм сигурна в чувствата си и това ме обърква...Ще допусна нещо,което не трябва и съвсем "sin querer" ще осера нещата...Мога да прееба бъдещо приятелство...

ПП1:Ще напиша целите за да ги има черно на бяло...

1.Приятели,само приятели.

2.Нямаме нищо общо освен приятелството си и без...*деликатни* грешки...Дори всичко да изглежда "перфектно" няма да се отдавам на момента...(Само за него става дума).

3.*Най-добри приятели=]

Такам....дотук....останалото се надявам дотогава да съм го измислила...

ПП2:За Хихи..."Sin querer",мила моя,значи без да искам...:)

Лигаво,мноого лигаво...*способна на секви мезерии*

Вчера се прибирах...И ме беше наистина весело...Денят ми се струваше така слънчево-прекрасен,че се зачудих защо е така...Какво ме накара да погледна над проблемите и животът?Всичко изглеждаше наистина розово...Мислих и го измислих-усмивката му...През повечето време седях в близост до него,целихме се и се хилихме...Има най-нечовешката усмивка на Земята...Велика е...Като ти се усмихне губиш ума и дума...Като те погледне усмихнат излиташ...=].Просто човек с хубава усмивка...И самото му присъствие ме кара да се усмихвам.Абе,накратко-човек ,който свързвам с хубави емоции...В момента летя...И аз не знам защо-просто летя...Баси...Имам приятел,който ме кара да съм щастлива - какво по-хубаво от това=].Аз трябва да съм най-щастливия човек...с(:...Кефи ме факта,че има кой да ме успокои,ако има проблем и да ме развесели, ако ми е кофти.Уау...Пиша несвързано ,за което съжалявам...Просто деня е...ВЕЛИК...Нечовешки весел и мислите ми са като във водовъртеж...Не съм наясно с нищо....Просто откачам...И всичко е весело и щуро...В такъв ден съм навитак и на най-голямата мизерия...На абсолютно всичко...ЖИВОТЪТ Е ПРОСТО ХУБАВ,нищо по-различно...

ПП:Половината е от вчера,другата част от днес...Всичко е...весело=].

Music first...=]

Малко плагиятство-музиката.Тя има голямо значиние за мен и заема обширно пространство в душата ми.Без музика не мога...Също както не мога без портокалов сок...Същото е.Харесвам пънк и некомерсялен български рап...-основно.Blink 182,Simple Plan,Good Charlotte,Sum 41,Wosh MC,Yoko,Sensey...И Преслава,естествено...:D...(Това беше ебавка=]).Там...Не мога без музика! Обичам я!И сега идва реда на плагиятството...с(:...Ще кажа кой човек с коя песен свързвам...(Хихи,толкова много копираш,че нямаш право на сръдня).Започвам...

Хихи-Bring me to life,Grow up (Simple Plan),Сладкарница Малинка,Boulevard of broken dreams...Наистина много са песните,които свързвам с теб...Пиша някаква нищожна част от тях=].

Моето "минало"-I miss you,Don`t leave me,Roller Coaster (Blink 182);Perfect(Simple Plan),Here without you,Feel Good Inc.

Моето "бъдеще"-Shut up,Allways (Blink 182)-Нямам и идея що пънк...Той тия дори не ги е чувал...с(:...И да някоя страшно дънеща чалга...Или поне затъпяваща.Какво да правя-на това ми напомнш=].

Гошо-Дънещ пънк...Нещо здраво като Linlin Park или Pennywise...(Something wrong with me или God save the USA на Pennywise,In the end на Linkin Park)

Краставичко с(: -Aicha на Outlandish...Cry me a river-Justin Timberlake...Навяващи спомени с него...

4а4-Wosh-При лошия стил,Човек на показ и все нещо за Стефчо.

If-Umbrella-Vanilla Sky

Ани1-Shrek песничката

Ани2-нещо народно

Благо-Мъж на хоризонта=]=]=]

Мъж ми-Нещо чалгарско...("Тя няма,няма няма моите очи...")

На Хихи мъжо=]-Мнооого "G" нещо :Д...Тва си е чиста и истинска подигравка=].

Пф...Има толко хора...Не ми се пише повече...Домързява ме вече...Не ща повече...Някой друг път...=]

За "НЕГО"(миналото)

Мисля, че ти (или поне това което беше) заслужаваш да се драснат няколко реда в твоя "памет".Памет-да ...Аз надали някога ще те забравя просто ти вече не си това ,което аз ще помня.Ахеах...На концерт на Риана ,и от кога?!?Доста странно за миналото "ти".Променил си се повече от колкото очаквах...Повече от допустимото и търпимото.Просто вече не си моят "приятел"...Човекът,с който ходихме заедно навсякъде и когото обичах...(Истина е -като приятел...Много държах на теб)...Преди...Ако беше отишъл на концерт на Риана,то щеше за да я целиш с домати...А ти си бил "кротък"...Много мило...и стряскащо...Не,че Риана ми бърка в здравето или ,че ми пука дали ще ходиш...Просто "моят приятел" нямаше да го направи...Признавам си - стана ми кофти.Не очаквах,но осъзнах,че всичките ми спомени са свързани с човек,който вече не съществува. Звъниш ми,но не вдигам...Не искам съвсем да разбия представа си за това,което беше...Знаеш ли-беше перфектен...Сега не си.Иска ми се да те имам,но да си ти..Аз за теб нямам 2 представи все още.Но ако те видя и малката искрица с илюзия,че си същият,която е останала ,ще се изпари.Не храня надежди ,наясно съм,че наистина не си като преди.Просто като не те виждам и не опознавам новото ти "аз" е по лесно да пазя спомените и те да се струват истински ,каквито са , а не някаква измислица.Ще се заблуждавам и няма да се самообвинявам,че си се променил от отсъствието ми.(Така ли е ,дееба? Заради мен ли?!).Замислям се,че ако е заради мен би ми дошла в повечко вината и ще се побъркам...Дано не съм виновна аз...Кълнях се в теб...Честно...

ПП:Не ти се сърдя ,просто не искам да те виждам...И не те обвинявам ...И аз съм се променила донякъде...(Боже, ако разбереш ,че движа с аморчета сигурно ще се метнеш от някъде.).Просто мислех ,че си различен...(по-добър от мен)...Но явно си обикновен човек и допускаш грешки...За пръв път се осираш (срай за думата).Честно казано не знаех,че и ти можеш...

Past or future?

Чувствам се невероятно объркана...Миналото,настоящето и бъдещето ми са объркани в една равномерна каша и аз не мога да се оправя...Не ми стигат дилемите за "перфектността",ами и това...Уау...Аз си се чудя какво да правя с футболистчето при което миналият ми (може би сегашен донякъде)най-добър приятел (скейтърче) се появява...И..."Кажи и да не ме забравя...".Звучи невероятно плашещо,ако го познаваш.Много ангажиращо.Той...Не казва нещо току-така...Мисли нещо...Страх ме е...Ако се натресе в училище?!Ще се поболея...Дано не се получава така.
Всичко е някак много "перфектно"...И те са перфектни ,но поотделно и различно...И двамата са успели по някакъв начин...Левичари...(Имат хиляди общи черти,които не възнамерявам да изреждам много от тях)...Избухливи и готови да се бият в името на нещо,което имат за правилно...Много са печени,лепят им се момичета..."перфектни"...Само че в никакъв случай не трябва да допускам да се срещнат в мое присъствие...Всичко ще стане прекалено "перфектно" и ще последват проблеми...(Почти убедена съм...).Те...Ахеах..."Миналото" ще се заяде като разбере ,че има бъдеще (демек,че е забравен) и...*бум*...Няма да е много весело...Ще побеснее...Но няма да го покаже.Ще започне да се заяжда и подиграва за някакви глупости...(Познавам си стоката.).Само че "Бъдещето" прекалено много прилича на "Миналото" и няма да си мълчи...Познат сценарий...С кофти край...

А ако се наложи да избирам между "Миналото" и "Бъдещето" нямам идея какво ще правя...Държа на тях...И на двамата=].Не бих могла да избера...(Както казва Хихи-ще тръгна с мъжа си=]).Те са страшно еднакви и в същото време коренно различни...Наистина не мога да избера...В единия виждам вяра и сигурност...Нещо опознато и мило...А в другия...Ново начало...без глупави грешки и недоусмислени ситуации...Просто всичко започва на чисто...

ПП:Евала на футболистчето ,че за толкова време постигна нещо ,което малко хора правят въобще...(Трудно е да ми станеш близък.).И постигна това да си мисля за него докато мисля за човек,който е част от живота ми осем години...Браво!=]

Прекалено перфектен си,дееба...

Та...пак футболистчето=]...Няма да е толкова лесно да го заеба.Той е ...По-перфектен от колкото очаквах.Мислех си ,че е тъп женкар,който няма и капка мозък,че държи на спорта и се ебава с тези ,на които не им се отдава...Сбърках,сериозно сбърках...Той е...мил.И не ми се държи кофти ,че не ме бива във физе-то...Казах,че нямам и понятие как се скача,а той почна..."Абе,не можеш...Ще те науча.".И странното беше ,че докато аз се мизерилилих (мой глагол),той седя до мен и казваше"Браво!"...А аз наистина бях много трагична.Съзнавам ,че колкото и да е странен и откачено надут понякога,просто е добър...А на него не му личи ,че е добър...Като го видиш и си мислиш-"Ахеах...Поредният разбирач на наивни сърца!".Прилича на няк`ъв...дето върти 5 гаджета по през ден...Аз това си мислех...Но той....уау...Седи и ти се усмихва...С най-милата усмивка на земята...И ти не знаеш какво да правиш...Просто се чувстваш като парализиран и не можеш да кажеш нещо лошо на такъв човек...Само с поглед е способен да ме изкара извън мен...Да ме накара просто да си мълча и да не развалям приятното му изражение по никакъв начин...Да се правя,че всичко е наред само и само да не го разочаровам...От една страна като човек ме кефи наистина много,но от другата са принципите и фактът,че вече не ми е интересен...Чувствам се...Гадна и ужасна...Той е така идеален , а аз дори не го харесвам...Е само като приятел...Баси...Сериозността му ме плаши...Перфектността му също...Като цяло ме плаши...Само защото е прекалено идеален.И не знам какво да правя...За пръв път се колебая...Моят избор или редният!?...Аз наистина съм гадна... Просто се замислям и...Хихи права беше...Наистина не съм добър човек...Просто сама не исках да си вярвам...Сега се чувствам виновно...Въпреки че нищо не съм направила...Засега...Замислям се,че на него може би наистина му пука...Може би държи на мен истински и иска да се получи нещо истинско...Общо взето "истината" ми идва в повечко...

За класа=]

Днес беше хубав ден...На ясно съм ,че всеки ден може да е такъв.И това е мнооого весело.Трябва да не мисля толкова какво мислят хората.попаднах на печен клас и хората ме харесват такава,каквато съм.Усъзнaвaм го и започвaм до бъда просто себе си...Без измислици и премълчавания...Простичкото на вид и странно отвътре момиче...С моите проблеми и глупави мисли...Радвам се ,че ме приемат...Честно казано не съм предполагала ,че това е възможно ,ако се държа така...Голяма победа за мен...Намерих нови приятели и "сродни " души =].И така ще е 5 години занапред...Супер...

Целувките :*

Такам...Доста тъпо заглавие,но като се замислиш е доста обширна тема...Понякога не ти ли се иска да целунеш някого (противоположния пол визирам)?Просто да го целунеш...Без обещания и безсмислени кроежи...Без празни надежди за съвместно бъдеще?Обикновена целувка,която да продължи 30-ина секунди и край...-всичко е както преди въпросната целувка...Към човека не изпитваш нищо...Просто моментно сексуално привличане.Да ти хареса някой,по някакъв начин да го искаш...Но само за момента-без много мислене.Би било велико...Но не е така.И може би това идва от заухавите момиченца,които си мислят ,че като забият някой вече трябва да пресмятат колко деца могат да отгледат.Смисъл...те момчетата са отворени по природа и не им е проблем да забиват мацки,но ние-жените тъпи,осираме нещата.Като се замисля повечето момичета вярват в любовта и измислените от тях мечти...Е да де , ма аз не съм такава...Живея за момента,мисля бързо...Каквото реша това правя.Падам си инат и са малко хората и нещата,които могат да ме спрат (ако въобще има такива неща.).И защо когато вчера съм се забила с някой,просто така -без да го харесвам днес,трябва да се обяснявам и да се извинявам един вид ,че съм го направила.Това си е моя работа.Ще си правя каквото си искам.Имало е моменти ,в които казвам ,че съм била пияна само и само за да не ме разпитват.И така е по-лесно-държа да кажа...Мнооого по-лесно.Някакви клюкарчета да ме мъчат-е не,мерси.Та защо един "експанзивно-импулсивен" човек като мен да не се отдаде на мига?-защото трябва да се следват стари мисления и разбиране от времето на баба ми,които сега звучат смешно...(Пример - баба Радка...Няма значение коя е-който трябва ще ме разбере).
И така-не мисля,че изобщо мисленето на хората е правилно,особено в тази си гледна точка.Това,че искам сега някой (нещо) не значи ,че ще го искам и утре.Това съм аз ,може би прекалено импулсивна.Но не ми пука какво мислят хората.Нека всеки се оправя както може (в това число и аз).

Прегръдката...

Има ли човек,който може да живее без прегръдки?-аз не.Не ми стига колко е студен светът сега (хората са безразлични и алчни) ами и без прегръдки...Обичам ги!Много истински и топлещи...Колкото и тъпо да звучи е така...Познавам хора,които имат наистина топли прегръдки,даряващи сила и надежда.Имам един приятел...Моят мечо...Обичам да го гушкам.Когато го гушна просто не искам да го пускам...На вид студен и безразличен ,но като ме гушне просто давам всичко да не ме остави...Уау колко искам да го гушна...=]...И моят минало-сегашен -най-добър приятел...като те гушне се чувстваш мъничък и незначителен,но в същото време с подкрепа зад гърба си и невероятно силен...Знаеш,че можеш да разчиташ на този човек и че докато си в прегръдките му няма нещо, което може да те засегне или нарани по някакъв начин...Чувстваш се в безопасност...Просто ти е готино...Има и гадни прегръдки,но са много малко...Различни хора -различни прегръдки...Не може човек,който те мрази да те стопли (било то духовно или в буквалния случай).

А за самата прегръдка...Нещо много малко,но в същото време невероятно съществено и важно...Нещо топло и мило,без което аз лично не мога..Нещо...което ти дава сили и сигурност...Просто и елементарно,но толкова животворно...Прегръдките са знак за близост и увереност-не прегръщаш някой си...(Е може,но не е толкова истинско и мило...)...Нещо наистина истинско и размекващо хората...=]

Просто ... секс

Една тема,доста нетипична за мен...СЕКСЪТ....Това е нещо велико...Нещо,което трябва да се изпита ...Аз,естествено-като пълен тъпак,отказах да го изпитам.И то с човек ,с който щеше да си струва...Но какво се очаква от мен...-винаги се прецаквам,винаги духам.

Сега ми е странно .Замислям се,че може би бих пуснала на този един човек,с който щеше да се струва...Но вече няма да е същото...Изпуснах перфектният момент ,с перфектното място и перфектният човек...Не мога да върна момента...Постъпих тъпо,но може би просто не съм искала и не ми е било до това...Това,че съм отказала не ме притеснява...Радвам се,че съм държала на себе си е мисленето си...Просто може би тогава беше..."перфектно".

А относно първия път...Ахеах...Има 2 варианта...Или ще бавя човека и ще му имам доверие...Ще го мисля за добър избор,ще е много готин и аз ще му се радвам за момента.Искам да мога да кажа "Ахаха аз за пръв път спах с еди кой си..." и да се гордея...Да ми завиждат...Просто би било яко...=]

Вторият вариант е далеч по-цветущ,но не толкова привлекателен за мен...Ще се нафиркам да козирката и ще спя с някой...Надявам се да не помня нищо...Просто би било главоломно и някак разтрисащо...Не ,че не съм била никога пияна...(Дори звучи смешно казано или по-точно написано от мен.)-Напротив...Прсто ако се осирам винаги,абсолютно винаги, го правя качествено...Като няма да е с Мистър "Блян" поне да не го помня....=]...Та така...Просто ще се напия и няма да помня нищо -на сутринта просто вече няма да съм девствена...

Мен ме влече първия план...Някак много ме кефи да се фукам...Би било весело...

И другото ,което си мисля относно секса е ,че наистина ще бавя първия,а после вече ще им се пускам по-лесно...Като мисля се убеждавам все повече в това си мислотворение=]...Първият се помни.Останалите са просто поредната бройка,поредното забито гадже...Поне за мен ще е така...Не си падам по обвързването-винаги е било така...(Може да звучи курвенски,но не е така...).Просто не мога да си представя ,че някога ще помня всеки,с който съм спала...Ахеах...Това няма да съм аз...

Последното нещо ,което се сещам по темата е,че има хора,които са наистина много готини,но каквото и да стане не бих го направила като за 1-и път с тях.Футболистчето,примерно...Аз,първи път,аморче...новата комедия-НИКОГА ...Той е много сладък и умен и...симпатичен,но би било тъпо точно аз да го направя с него за 1-и път...Аз си падам пънкарче,дееба...Пък и честно казано ме е срам от факта,че е аморче...Сега ,като си го представям ми е смешно...Аз и той...по-нататък,далечно бъдеще -да ,но сега...Да бе!Печен е,но се вписва само във втория вариант...А аз се целя към първия=].

ПП:Нищо лично спрямо мая лигавник...Много си е готин и е много пич=].

Аз съм била велика бе?!=]

Не очаквах да успея....Уау...Постигнах го ...Сега той може би ме харесва...(Не съм 100% сигурна,но...)Аз съм...Велика...Наистина велика...Проблемът ми е,че винаги спирам да искам нещо щом го постигна...Това ми начинание не е изключение...Вече ...ахеах...как да се изразя...Не ми е интересен...Аз съм...кучка!?Баси ...яд ме е.Тъпото е ,че съм прекалено егоист за да правя нещо против волята си...И-да,ще се наложи да опознае истината момчето...И от това отново ще патя аз-гадната...Гадно ми е...Чувствам се злобна и честно казано не съм наясно дали искам да се променя...Аз съм такава...И това е гадно...Малко са хората,способни да виреят около мен...А дори и да се намери такъв аз намирам как да осера (sry за думата) нещата...Момчето е свестно ...и е готин...Само ,че аз съм прекалено заета да си мисля за това ,което нямам...И не обръщам особено внимание на хората ,които трябва...А това...не се гордея с този си навик...Наистина съм кучка...голяма кучка...Не зная как ще се оправя...Може би ще забавя нещата или ще ги замажа -както винаги...Надявам се да нямам проблеми и да го е срам...Абе все някак ще се справя...
И така както ме е яд ,така и ми е невероятно весело...Баси ...Аз го харесвах...и съм го накарала да ме хареса...Велика съм!!!Това е голям успех-той си пада плейбой:D...

Благодаря...

Пиша тази публикация само с една единствена цел...Искам да благодаря...Благодаря на приятелите си просто защото ги има...Няма за какво друго да ви благодаря...Някак не ми се пише толкова...Доста време и страници ще излетят=]...На наще....Колкото и да се караме наистина много ценя мнението им и им благодаря за подкрепата=]...
Мерси на съучениците ми...хората от ежедневието ми.Много сте яки и много весели...Тъпо е когато "някои" отсъстват...Супер печени сте и с вас е наистина приятно с всичките ви глупости и измишльотини...Наистина сме страшен клас и аз лично ви приемам...Мерси и за това,че се вписвам в колектива=)...
Мерси на кучето ми...Тъпо звучи,но когато се сдухам той идва и е много миличък .Нищо,че мама го мрази заради пакостите му аз си го обичам.
Благодаря на даскалката по испански,защото не пише 2-ките ,а ги смята някак...(стават 4-ки:))И да-защото първа ми запомни името...
На старото ми училище...Без него,хората и учителите там аз нямаше да съм такава.Вие ме направихте това,което съм.
На рибките ми...много успокояващо ми действат...
На познатите ми ... Вие сте с мен през ежедневието ми ,а в повечето време изкарано навън е весело...
Мерси на Simple Plan,Blink 182,GC,Wosh,Yoko,LP и Green Day...Много добра музика правите ...
На приятелите,с които съм се разделила по някаква причина...Просто сме имали разногласия...Все пак сте били част от обкръжението ми...
На човекът,който беше мой най-добър приятел дълги години...Ти ...ахеах...Обичам те...
И да на...най-добрата си приятелка,която....ахеах...Абе надали и пука ,че и благодаря...(Надали ще се сети за мен в скоро време...Все едно...Има за какво да и благодаря...Много пъти ме е изслушвала и би било тъпо да я изпусна...)
И последното,което ми идва на главата сега-Благодаря на хората,които се сещат за мен...(Дори да не сме много гъсти самият факт,че го правите ме кара да ви благодаря..)

Love sucks!!!

До този извод стигнах.Не ми е нужна любов...Не ми е изтрябвало нищо по-сериозно от една седмица=].Много е ...тъпо да обичаш някой,който почти не познаваш.А футболистчето...ахеах...омръзна ми,а и не ме кефи вече...(Какво да направя-казах,че мненията ми се менят невероятно бързо=].).Та взаимоотношенията ни като приятели някак повече ме влекат...Днес бях абсолютно сигурна във факта,че не изпитвам нищо друго освен приятелски чувства и ми беше наистина весело...повече от всеки друг ден=].И той е....оказва се,че е аморче...Това слага край на прекрачването на принципите ми...Бива футболистче,бива скрито чалгарче,но аморче!?Ахеах...и Бог да беше нямаше нищо да стане.Стига толкова жертви в името на едно момче...обикновено момче...А така...като сме приятели...Задръжките падат и не ми пука какво ще мисли-държа се като себе си.А той и така ми се усмихва пак така...И поне на мен ми е весело.Дори така си говорим повече.Когато го харесвах ме беше шубе да не се изложа нещо,а сега...Баси веселото е!

Сега си го набелязах като приятел...А когато си поставя нещо като цел...Няма някой или нещо,което да ме спре."Целта оправдава средствата".(Ако до тогава не ми омръзне съвсем.).Той ще стане моят нов-най-добър приятел...Ще стане...И ще ни е весело.На мен ще ми е весело...Аз съм най-алчният човек...Мисля за себе си ...:р...Ахеах...Честно казано не мога да си представя как забравям сегашния си минал best...(Кралица съм на изразяването.)Някак прекалено много държах на него,но....Абе честно казано днес ми е прекалено весело за да се сдухвам ,мислейки за него...Някой друг път=]...Само едно нещо мога да кажа сега за него...Ако не го обичам сега...(в което силно се съмнявам...) то поне го обичах...=]Обещавам някой път...Някога...Ще говоря за него...(Честно казано не искам да идва този ден...За да си мисля за него значи ми е гадно...мнооого гадно...)

Ахеах...Защо ли...

Много е гадно да разбереш,че има дни,в които настроението ти зависи само от 1 човек...Човек,за който не си и подозирал,че ще ти пука въобще...Не много весело да ви кажа...Схващаш,че той е супер важен за теб и ежедневието ти,макар да го познаваш от скоро и привидно да не те ебе за него...Не вярваш...в началото...Но след един напълно безсмислен ден,не удостоен от присъствието му разбираш ,че може би неприятните ти подозрения (каквито са те в случая),се оказват чиста проба истина...На мен не ми харесва...Не обичам да ми пука за нещо или някого (особено,ако не го познавам много добре).Не знам защо,но дълбоко в мен е заседнала мисълта,че след след нещо хубаво идва лошо...Вярвам в равновесието на тези сили...Ако предположим (така трябва да е) ,че любовта или привличането между двама души (почти убедена съм и силно се надявам на второто) и фактът,че им харесва е нещо хубаво,то тръпнем в очакване на лошото...Чудя се откъде ще дойде и как ще ме засегне...В момента силно се надявам тези сили да нямат своето равновесие...Дано греша в това свое мислене...

Та по въпроса (или по-точно по заглавието)...Мисля си как може човек толкова бързо да стигне до мен...Водя се недостъпна и трудна за повечето хора...Малко са тези,които са съумели да станат мои приятели и да стигнат до същинското ми "аз". А някакъв пълен идиот (не чак толкоз тъп за да влезе в това училище,но все пак) се появява и променя принципите,мисленето и нодостижимостта ми...К`ъв е тоя бе?!И кой е,че да го прави толкова показно...Някак не ми харесва да разбирам,че някой си ей така минава през иначе здравата и ми стена...(Баси изречението...тъп съм=]).Надявам се да сте ме разбрали ,но дори да не сте го направи.r-за мен не е толкова важно.И да-не ми харесва да разбирам ,че ми пука за някой (нещо).Доста бързо...Голям успех за момчето-страшно падение за мен.Явно с всеки ден ставам все-по балък...Ахеах...аз?!

И днес...този леден зимен ден...беше обезсмислен...Заради НЕГО.Не искам да става така.Никога заради никой не се е скапвал деня ми!А този не беше съсипан...просто ми беше скучно без него...Което по никакъв начин не ме успокоява тъй като и това е много от мен...=]...Баси....чуствам се странно ...Той е странен....И най-странното е,че невероятно много ме влече...=]

Относно "Обичам те"...

Уау...Как може хората и за "здрасти" и за "чао" да казват обичам те?!Не казвам ,че и аз не го правя-просто точно сега ми се струва адски лицемерно...Аз го козвам искрено само на 4-ма човека...И това е гадно...Някак се губи смисъла на вълшебното, истинско "обичам те",което малките момиченца чакат да чуят от своя принц...(Друг е въпросът ,че в повечето случаи този така наречен "принц" е яхнал стария трабаннт на баща си , вони на пот и е грозен...В повечето случаи...)Мен би ми било адски трудно но човек който обичам истински ...Някак по-лесно ми е да го казвам без да го мисля...Да не ме ебе какво ще ми кажат от другата страна...По-лесно е.Не знам дали сам обичала истинска ...Обичам най-добрия си приятел и най-добрата си приятелка...Да имало е момчета от които стомахът ми се свива ,но да обичам...-да бе да...Не и аз...Все 1 да кажеш ,че Пинокио не лъже или пък ,че Звярът е красив...Аз съм...гадна...Трудно се привързвам към някого...Но това не значи ,че нямам гаджета...Просто не се сещам за гадже което да съм познавала добре...Харесваме се и...готово...Нито той се интересува за момента нито аз...Ако продължи дълго -да ,но иначе...Баси идиота съм...Не ме ебе за хорските чувства...Обаче когато става дума за някой,на който държа или такъв ,с който ще се виждам всеки ден поне 5 години напред...Замислям се..Някак не върви да се впусна ей така...

Та за "обичам те"-трудно е да го кажеш на някой,който наистина обичаш...И това е злобно ,защото се очаква да го правиш по необясними за мен причини...Не е нужно да обичаш някого за да ходиш с него дееба....

ПП:НЕ СЪДЪРЖА НИКАКЪВ ПОДТЕКСТ И СКРИТИ ПОСЛАНИЯ!!!

Супер много се радвам за тях ...=]=]=]

Баси яката новина...Тя и той...Баси веселкото...Много ,наистина много се радвам...Честно казано се радвам повече за тях,отколкото за мен...(евентуално)...Супер...Мъча се да ги сватосам от както се запознах с него...Дори ако тръгна с "скейтърчето" или "футболистчето" не бих се радвала така...И Хихи -не ми давай акъл -не бих тръгнала нито с единия,нито с другия точно заради моите гадни,шибани и ебани принципи...Знам тъпо е...Но...принципи...=]...Как да кажа...Сладки сте...А аз и някой от тях...не,не мерси...Просто знам,че всяко хубаво нещо има своят край...А след краят на нещо,за което ти пука боли...Мен ме писна да страдам за сульо и пульо и не искам да си хабя сълзите си за някви...които в последствие се оказват идиоти...Пък и прекалено много държа на тези двамцата....(Нищо ,че единия го познавам от доста малко време вече знам,че си струва...).Наистина ме е страх...Но не обичам да говоря по тази тема някак много се сдухвам и някак не съм фен точно сега...Не бих рискувала приятелството си с някой от 8 години или за 5 поне напред (какво да направя-2-ма са=]=]=]), заради нещо което (доколкото се познавам) ще трае месец макс...Не знам а за футболистчето Хихи...-кефи ме още повече след днешния ден=]...И все пак ти рискуваш...евала...но аз не мога да го направя...Да-може някога да съжалявам много за това ,но съм особено предпазлива особено с хората,с които мисля да градя "светло" съвместно бъдеще...Не мога да си позволя това,нямам тази смелост...(за което Хихи шапка ти свалям)...Сигурна съм,че ще съжалявам,но нищо не мога да направя по въпроса...Някак при мен всичко се получава от само себе си и не искам да притискам нещата...Ако се получи няма да се дръпна,но няма и да се натискам...Прекалено много ми пука...Знам ,че ако се замислите ще ме разберете...

ПП:Хихи наистина много,много ,много се радвам за вас...=]...Обичам те!(Надявам се да не звучи лесбийско и той да не ревнува...Няма нищо общо с това "обичам те" на Вики...:*)

Влюбена...плс...не и аз...

Някой би ли ми казал как се нарича чувството,когато ти се иска да полетиш само при мисълта за даден човек?Да ти е приятно да го гледаш и когато се обърне да се панираш...?Когато ти говори стомахът ти се свива...А когато те гледа да те е страх да помръднеш...?Любов?Дано не е любов...Дано.Но като се замисля по всички филми и по всички приказки това е любовта...Просто някак не ми се вярва...Не ми се иска да е така.Не би било нормално...Не би било честно...Не и в него...Той е...странен...На моменти ме плаши с лигнята си ,а в други-със сериозността си.Никога не съм имала проблеми със странните хора...Радват ме,но никога не съм харесвала подобен човек...И това е най-странното...Някак невероятен е и може би ме разбира...(Единствено той не се хили като казах,че не искам деца-макс 1,в най-най-добрия случай.)...Е да не казвам ,че много сме си говорили...В повечето случаи съм заета да му се усмихвам...=]Не ,че не съм била и друг път така (Хихи твърди ,че с Марио е било най-зле)...Просто не искам да съм така...Човекът си го бива-да ,но това да ми пука толкова за някой,който познавам едва от месец-два не ме влече.Аз така и така не обичам да харесвам толкова много някой... той не е кой знае какво...Ако го бях видяла на улицата най-много да му се изсмея,но след седмица с него разбирам ,че е невероятно печен...(Не казвам,че не е готин-напротив,просто никога не съм си падала по такъв тип момчета...Той малко чалгарче си пада,но се облича смъкнато..(е почти-панталонът само).Абе готин е много и има хубави очи...).Като се замисля,ако не го познавах дори нямаше да го погледна,сега го гледам...и то доста често=]...Той не е нито в стила ми,нито в мечтите ми...(замислям се ,че и такива нямам)...Надявам се да ми мине до ден-два,просто така не се живее...Не ми харесва да съм влюбена,нито аз да харесвам някой...В повечко ми идва в последно време особено...Нуждая се от почивка...Отегчена съм от сериозните неща...Трябват ми еднодневни,кратки и непринудени афери,с хора ,за които не ми пука...

Уау...Не очаквах

Беше хубав,много хубав ден...Да беше...Преди доста светкавично да ми се изясни една истина,която не исках да осъзная...Беше...болезнено да прочета нещо което ми бяха казвали и аз не вярвах...и то написано точно от него...(Изливам чувствата си и,не е важно за мен да разберете...просто трябва да споделя.)...Не очаквах,че ще боли ....Мина доста време, а и не исках да общувам повече с него.Не ми пукаше,че ме търси...Бях го отписала...Той все още звъни ,но вече нямам абсолютно никакво желание...Той го е направил?!Не мислех,че ще стане ...а и е на сериозно...Боже в последно време го режех много яко,но дори не можех да си представя ,че още ми пука...Сега го разбирам...И пак нищо не мога да направя,защото и той и аз знаем ,че като кажа нещо го правя-независимо от обстоятелствата...Няма да го потърся ,колкото и да го искам.Надявам се да успея да го се сдържа да не вдигна телефона (ако има следващ път)...Мразя лошите изненади - ненавиждам ги.Как мразя да боли...Да - не го очаквах и това беше от тези "приятни" моменти, в които се чудиш дали да чакаш да стигнеш до Кърджали или да се възползваш от прекрасната,любима на майка ми тераса (Които ме познава - разбира намека)...Не го виня...Продължава - не може да ме гони вечно.Просто някак не ме израдва тази негова постъпка...Нищо не ми е направил и не се е отказал да ме търси...Но беше гадно да разбера,че не съм единствена...(Абсолютно нормално като имаш предвид ,че ме харесва 6 години, а аз винаги го режа...-много изродско от моя страна,но не очаквах, че означава толкова много за мен)...На моменти се чудя защо бягам от щастието си...Защо не съм с него...и аз не знам-просто съм странна.А сега...искам го искам повече от всичко,но няма да те потърся...Вече си..."гаджосан"и то с приятелка...На приятелите си държа много и и на най-лошия приятел не бих го причинила...Явно просто искам недостижимото...Когато го имах (беше само и единствено мой...)не се интересувах а сега...

ПП1:Обичам те за всичко ,което прави за мен толкова години...Не ти се сърдя,отново аз сгафих...Знам,че надали ще го прочетеш (дано не го правиш) ,просто трябваше да ти го кажа по някакъв начин ...Така има минимална възможност да го разбереш.
ПП2:Още съм убедена,че ако те потърся ще се отзовеш и това ми дава духовни сили за живот...Знам,че може да ходим...Ще го направиш за мен...но ме разбери -страх ме е наистина много...Не съм сигурна защо ...Просто не искам да те губя...)звучи тъпо ,но като погледнеш от моята страна е така...донякъде)

Нещастник...

Замислям се ,че не мога да държа на човек,който не държи на думата си.Някак преебващо е...Дори в случая да не ме касае,аз си правя изводите.Просто би било тъпо като разбера за какво става дума сляпо да му се доверявам.Може би и аз греша като ми мисля,че приятелите на моите приятели са хора,на които може да се разчита и държат на егото си...Някак тъпо е да разбирам ,че някой същност не е това,за което го мисля и се променя в лошия смисъл на думата...
Аз лично страшно много държа хората,с които движа в ежедневието си и които възнамерявам някога да нарека приятели,да изпълняват казаното и някак да не падат по-ниско от нормалното...(Мисля,че във всяко приятелство има жертви и карания -за мен е така)...И в случая не ме грее падането от нивото,а просто спазването на казаното...Някак не ме влече вчера да ми обяснява как не би го направил при никакви обстоятелства и да се обещава без дори никой да го кара (дори на бас се ловеше),а днес да "прави" въпросното нещо доста показно и да не му пука какво е говорил вчера.Това си е личен избор и всеки си решава.Просто някои хора нямат идея колко много ми падна мнението за тях...Надявам се и да не разберат...Как да се изразя...Every body loves her...Но мен не ме ебе честно казано.Радвам се ,че го разбрах сега,а не по-късно когато бих държала на този човек повече...Може и да греша в преценката си - не отричам,просто мнението ми беше добро...Но момче,което не си държи на думата...дано греша.

...

Някак ...гадно ми е...Чуствам се тъпо ,защото съзнавам,че хората,на които държа говорят просто ей така и не дават голямо значение на думите си.Не,че в случая ме набърква,просто е някак гадно и съзнавам,че ако става дума за мен дори нямам гаранция,че ще ми обърнат внимание и че ще държат на думите си...Първо говорят нещо а после се правят на ударени...Толкова за това...

Второто,което ме нерви е,че виждам как някои се държат като кучета...Принизяват се много в името на нещо,което някак не съществува...(Надявам се да са разбрали на кого могат да разчитат и на кого не)....Всеки да си прави изводите...Въпрос на избор и мислене...Някои държим на себе си и на достойнството си,а други не.Просто някои държим повече на себе си отколкото други.Това отново е въпрос на избор.Всеки има своето право.И някак как да го кажа...неприятно е да ти плачат на рамото и да утешаваш някой,да държиш на него и да гледаш как някой го "ебва" съвсем деликатно.Просто аз не мога да издържа да гладам как нараняват някой,който ценя.Сама за себе си знам решението-просто няма да ми пука...Но просто би ми било нито лесно нито приятно...Все едно...То си е за човека.След като мен ми е гадно си представям какво и е...Няма значение-не искам да се държа гадно нито да нараня някой...Просто някак идеята да ме ми предложат да изляза с човек ,който не мога да го дишам...-не мерси.Очакваше се ,че няма да седя сама след като се бяхме разбрали и някои казаха,че ще се видим...Все едно...Все в гъз и все в моя...На никой не се сърдя,надявам се никой да не ми се сърди ...Правя си изводите за хората и думите им...

ПП:НА НИКОГО НЕ СЕ СЪРДЯ!

Предаден...

Приятелите...(отново)...Представи си някой от най-най-добрите ти приятели те предаде...Много гадно...На хората ,на които държа поверявам всичко ...Или поне мога да поверя ,ако не го правя...Замислям се ,че супер много хора могат да ме съсипят само от нещата които знаят за мен...Хваща ме шубе...Ужасно е да те преебат...Особено някой ,който е или до скоро е бил част от списъка "Приятели".Замислих се по тази тема поради конкретна ситуация...Две приятелки се карат и едната дъни другата пред трета обща приятелка...За мен това е признак на слабост...Да преебеш "ей така" "добрата" си приятелка...Меко казано -злобно...Независимо защо сме се скарали никога не бих предала така приятел.Някак ужасно е.Какъв трябва да си за да забравяш толкова лесно миналото?!(Чуствам се тъпа ,че не оставям спомените така...Всички останали ли го правят!?)Вслучая "предателят" показва слабост.Разбира ,че не е прав и започва да говори на третият-общ приятел против "предадения".По този начин прави опит за спечелването на симпатиите на този общ приятел.Явно няма кой да го подкрепи...
За мен това е баси предателството.Това , че се караш с някой не значи ,че го отписваш и че вече го нямаш като приятел.А дори и да сте скарани окончателно според мен трябва да спазиш благия тон в името на доброто старо време,в името на приятелството,което се предполага че имате...просто за да си честен.
Аз никога не бих се държала така към някой,който съм имала за нещо (дори в далечно минало).Просто е прекалено злобно дори за мен.=]...Ако се случи нещо такова аз не бих издържала.Честно казано по-скоро бих се метнала от някъде...Сигурно нямаше да мога да си намеря място от нерви и ярост...Бих се чуствала ...преебана.Особено ,ако третият "общ" приятел ми се разсърди цялата ситуация става още по-ужасна.Ти не знаеш какво да правиш и какво да кажеш...просто си преебан.
Човек ,който направи нещо подобно не бих могла да го гледам в очите...Надали заслужава моя поглед...Макар доскорошен приятел той изчезва от лицето на земята и животът продължава...(Той винаги си върви със или без 1 приятел ,на който можеш да разчиташ)...

ПП1:Не съм навита да се самоубивам.Не още...
ПП2:Официално обявявам,че аз такива приятели нямам.Няма почти нищо общо с мен.И...мерси на всички мои приятели =]...Обичам ви!

Приятели и не чак толкова....

Имам приятели...или поне така се води...Какво се разбира под "приятел"?Човек на който разчиташ?Ако беше само това щеше да е лесно ...Замислям се ,че аз не бих могла да се търпя сама себе си ...Много се радвам ,че има хора,на които мога да разчитам ,но съм странна.Като се замислиш в "странното"няма нищо лошо но все пак е плашещо.Мога да говоря с часове и трудно допускам хора до себе си.Смисъл...говоря си с много хора ,прегръщам много хора,но това не значи че са ми близки...Замислям се ...лицемерите ме плашат.Някак всичко е лицемерно днес.Та да не се отклонявам-приятели....За да нарека някой така много трябва да се е даказал.Общувам с хора и ми е весело с така да ги наречем..."добрите познати".А те познатите са много ,повече от приятелите....Ами най-добрита приятели...При мен са 2-ма и честно казано ми стигат=]...Замислям се ,че свиквам с живота в лицемерния свят ...А това не е хубаво...Някак не влече мен и моята същност...И все пак с всичко се свиква...=]Като изключим лицемерите има и истински приятели които можеш да познаеш само в нужда...Това звучи някак банално,но като се замислиш е истина.Хората,които държат на теб биха ти помогнали.Но ако нямаш нужда?Ако животът ти е хубав?(Нямам абсолютно нищо против хубавия живот-просто пример)...Кога ще разбереш кой ти е приятел?!...Има хора всякакви и може някой просто да се държи мило , да говори зад гърба ти,та и да те използва...-било то за оценки или нещо друго...Когато се разделяте....(ново училище,нов квартал ,град даже)...Ако някой ти е бил и е истински приятел,то вие ще продължите да се виждате (най-малкото - да се чувате по телефона,ако са ви в повечко разстоянията)...Но не е приятно като осъзнаеш истината...да-не е същото....Едно е да виждаш някой всеки ден и съвсем друго-да се чувате 1 път седмично...И все някога,все някак всичко се забравя...Остават хубавите (и не чак толкова хубавите) спомени...