...

Някак ...гадно ми е...Чуствам се тъпо ,защото съзнавам,че хората,на които държа говорят просто ей така и не дават голямо значение на думите си.Не,че в случая ме набърква,просто е някак гадно и съзнавам,че ако става дума за мен дори нямам гаранция,че ще ми обърнат внимание и че ще държат на думите си...Първо говорят нещо а после се правят на ударени...Толкова за това...

Второто,което ме нерви е,че виждам как някои се държат като кучета...Принизяват се много в името на нещо,което някак не съществува...(Надявам се да са разбрали на кого могат да разчитат и на кого не)....Всеки да си прави изводите...Въпрос на избор и мислене...Някои държим на себе си и на достойнството си,а други не.Просто някои държим повече на себе си отколкото други.Това отново е въпрос на избор.Всеки има своето право.И някак как да го кажа...неприятно е да ти плачат на рамото и да утешаваш някой,да държиш на него и да гледаш как някой го "ебва" съвсем деликатно.Просто аз не мога да издържа да гладам как нараняват някой,който ценя.Сама за себе си знам решението-просто няма да ми пука...Но просто би ми било нито лесно нито приятно...Все едно...То си е за човека.След като мен ми е гадно си представям какво и е...Няма значение-не искам да се държа гадно нито да нараня някой...Просто някак идеята да ме ми предложат да изляза с човек ,който не мога да го дишам...-не мерси.Очакваше се ,че няма да седя сама след като се бяхме разбрали и някои казаха,че ще се видим...Все едно...Все в гъз и все в моя...На никой не се сърдя,надявам се никой да не ми се сърди ...Правя си изводите за хората и думите им...

ПП:НА НИКОГО НЕ СЕ СЪРДЯ!