Може би объркана...

Забравям за всякакви футболистчета...Държа да отбележа само футболистчетата ,не волейболистчетата,примерно=].Омръзна ми...*Само приятели...Нищо друго.Защото все пак имам 5 години с тях и не мога да осера нещата сега и да ги загубя като приятели.Те са някакви весели ...и двамата.(Ахеах...Днес осъзнах,че и мъжа ми е много готин:]-не съм се объркала в избора си).Та толкова...Ще се лигавя и талкова .Ще ни е весело.Ако се изпусна в нещо после ще измисля как да го замажа - в това поне съм способна.Но...И двамата са супер яки и аз съм...тъпа.Чудих се евентуално,както те обичат да се състезават...Ако ми си наложи да избирам...Не бих могла да направя избора си.Замислих се...Аморчето е супер странно.Смисъл...Наистина много странен.Но това си е част от него и ако не беше странен нямаше да ми направи впечатление с нищо.Когато ми споменеш името му (което упорито пазя в тайна) първата ми асоцияция е различността му.Той не е нито типично "готин",нито с типичния характер.Като цяло,като се загледам в него...Не ме кефи на външен вид.Но в една нормална ситуация ме разтапя точно с този си външен вид.А за характера...О...о.Ако се получи нещо със сигурност ще имаме тематични спорове.Различни сме,но си отиваме (не го измислям аз Хихи така каза с(:).И все пак той си е просто...ТОЙ и това ми стига за да се събудя с усмивка.Самата мисъл за него ме кара да политам...Но не всичко ,свързано с него ме радва.Като почнат да го обкръжават курвички...Не ,че той е виновен-просто нямам идея защо ,но усещам,че се чувства някак в средите си и нормално.Не го обвинявам -не е виновен,но докато на него му са бутат с мъжа ми четем "Хай Клуб".Иначе е страшно сладък и може би най-големия му плюс е усмивката му.Не мога да си представя живота без той да ми се усмихне рано сутрин.Ахеах,нито без страшните му певщерски умения:).Не го познавам много добре и това ,че е различен ме привлича много.Неизвестното влече.А за мъжа ми...Е той не е със "странен" външен вид,а си чисто плейбой-че=].Просто ме обгръща с лигня...А тя лигнята е много нещо и аз без нея не мога.С него се чувствам сигурна и сякаш го познавам.Той явно е доста по-типичен,защото ми напомня нещо познато,въпреки че и аз не знам какво.Знам ,че мога да разчитам на него,както мога и да разчитам на аморчето ми...Просто е по-познато и по-нормално...Така де ние с "аморчо" сме си леко чалнати...Макар и аз да не знаех за това до скоро.Но освен ,че сме си чалнати сме си "отивали".(Щом казваш...).Та...за мъжа ми...По-нормален е,но с него е весело.И якето му определено ми седи добре.Печен е ...Има страшен характер.

И така,както си мислех...Реших,че няма да мога да избера.И за да не се мъча много в избора си просто се отказах и от двамата.Къръшко и глупаво...Ахеах...Колко типично за мен:).

ПП:Мерси Хихи...Ще запомня какво ми каза=].