Мразя,ненавиждам да съм виновна...

Чувствам се невероятно,супер виновна.Аз...Май съм го заразила с грип...И самата идея,че аз съм виновна за неговите "болки" ми действаше смазващо.Не бях сигурна,че аз съм му лепнала тази зараза,но бях около него докато се водех "болна" и...Беше логично да се замисля и да ми стане криво...Беше много гадно.Той...Едвам ходеше,главата го цепеше много здраво,спеше му се много...(Това е нормално,в 7 и половина,но момчето едвам си държеше очите отворени.).Нагълтваше се с хапчета през половин час и така любимата ми негова усмивка не се появяваше на лицето му както обикновено.Той изглеждаше... Зле...Дори да не съм аз виновна това,че се чувства така просто му убиваше.Имах чувството,че съм по-съгласна мен да ми е лошо и да се чувствам така,отколкото да го гледам в това състояние.Странното беше,че за пръв път в живота ми ми пукаше толкова много за някой...За пръв път бях готова да се жертвам в името на неговото благоразположение и в името на това,да не го гледам такъв.Не,че се държеше лошо.Отговаряше ми и правеше опити да ме ебава,но...Не му се получаваше.Не можеше да скрие от мен.Аз,мисля,го познавам, или поне достатъчно много съм мислила над всяка негова реакция,дума или жест.Не знам дали той е мислил за мен ,но аз ,колкото и да крия или да правя опити да крия,мисля за него. И...Не ми се е случвало до сега.Смисъл...Няма момче ,за което да ми е пукало така...Не,че е специален...Честно казано вече се надявам да е просто поредният и ако нещо се прецака да не го преживявам.Та...Така-аз си стоя и си мисля дали е много зле, а той болен си стои вкъщи...Надявам се да е добре...=]