Беше хубав,много хубав ден...Да беше...Преди доста светкавично да ми се изясни една истина,която не исках да осъзная...Беше...болезнено да прочета нещо което ми бяха казвали и аз не вярвах...и то написано точно от него...(Изливам чувствата си и,не е важно за мен да разберете...просто трябва да споделя.)...Не очаквах,че ще боли ....Мина доста време, а и не исках да общувам повече с него.Не ми пукаше,че ме търси...Бях го отписала...Той все още звъни ,но вече нямам абсолютно никакво желание...Той го е направил?!Не мислех,че ще стане ...а и е на сериозно...Боже в последно време го режех много яко,но дори не можех да си представя ,че още ми пука...Сега го разбирам...И пак нищо не мога да направя,защото и той и аз знаем ,че като кажа нещо го правя-независимо от обстоятелствата...Няма да го потърся ,колкото и да го искам.Надявам се да успея да го се сдържа да не вдигна телефона (ако има следващ път)...Мразя лошите изненади - ненавиждам ги.Как мразя да боли...Да - не го очаквах и това беше от тези "приятни" моменти, в които се чудиш дали да чакаш да стигнеш до Кърджали или да се възползваш от прекрасната,любима на майка ми тераса (Които ме познава - разбира намека)...Не го виня...Продължава - не може да ме гони вечно.Просто някак не ме израдва тази негова постъпка...Нищо не ми е направил и не се е отказал да ме търси...Но беше гадно да разбера,че не съм единствена...(Абсолютно нормално като имаш предвид ,че ме харесва 6 години, а аз винаги го режа...-много изродско от моя страна,но не очаквах, че означава толкова много за мен)...На моменти се чудя защо бягам от щастието си...Защо не съм с него...и аз не знам-просто съм странна.А сега...искам го искам повече от всичко,но няма да те потърся...Вече си..."гаджосан"и то с приятелка...На приятелите си държа много и и на най-лошия приятел не бих го причинила...Явно просто искам недостижимото...Когато го имах (беше само и единствено мой...)не се интересувах а сега...
ПП1:Обичам те за всичко ,което прави за мен толкова години...Не ти се сърдя,отново аз сгафих...Знам,че надали ще го прочетеш (дано не го правиш) ,просто трябваше да ти го кажа по някакъв начин ...Така има минимална възможност да го разбереш.
ПП2:Още съм убедена,че ако те потърся ще се отзовеш и това ми дава духовни сили за живот...Знам,че може да ходим...Ще го направиш за мен...но ме разбери -страх ме е наистина много...Не съм сигурна защо ...Просто не искам да те губя...)звучи тъпо ,но като погледнеш от моята страна е така...донякъде)
![И все пак животът е хубав...=]](http://absolutelysugarfree.com/images/lamb.jpg)
1 коментар:
Така...Дойдохме си на думата...Това сигурно ще е най-дългия ми коментар...Точно той...Толкова пъти си го рязала и отписвала,че си мислех,че в близкото бъдеще всичко ще е наред...И все пак....тя...Не очаквах я.Аз не го познавам,но от това,което си ми разказвала..Не,че тя не е готина...Нищо такова...Порсто не и той и тя..Може би някак съм свикнала с мисълта,че той тича само по теб...Но явно е решил на 6тата година да забегне и по някой,с който има повече шанс...Не знам как точно е разсъждавал и защо го е направил..Но не вярвам да продължи дълго.И мисля че той ще я скъса..Въпрос на време,надявам се..А колкото до вашите отношения...Надявам се да се изгладят..Та това сте вие...Точно вие...При вас всичко се оправя винаги..Колкото и да си ми говорила,че не ти пука колкото и да сет гафили двамата...Това сте вие...Прекалено много хубави моменти,всеки ден заедно,всеки час...Не може всичко просто да отиде на кино...И не вярвам че ще стане...Някъде дълбоко си знам,че всичко е наред и само се сдухваш...Знаеш,че тя не е за него...И скоро между тях,ако има нещо,ще свърши...Не искам да се сдухваш повече...В-С-И-Ч-К-О Щ-Е Б-Ъ-Д-Е Н-А-Р-Е-Д
Публикуване на коментар