Adios,mi amore...

Ха-ха-ха...Как можа?Това ,за което сме се карали хиляди пъти...АЗ не съм била държала на принципите си...Да,бе!А ти?Как можа да и простиш....Не ме ебе никак дали хорите.Просто това сякаш не си ти...Кълнях се в теб,мили глупако...А ти...Първо и позволи да стигне до теб ида ти забие нож в гърба,а сега и и прощаваш...Твоя си работа.Аз си направих изводите и ми стигат.Не искам да имам нищо общо повече с теб.Ти беше (означаваше) наистина много за мен.Моят...Най-добър приятел...Нещо ,наистина истинско...А сега окончателно разбрах,че ти ,или това,което е останало от този теб,който познавах,просто не ставаш за приятел.Не и за мой приятел.Защото "моите" приятели държат на принципите си и не ги престъпват.Не падат под нивото си заради сульо и пульо...И на старо гадже втори път не пускат и особено ако някоя им направи мръсно и разгонват фамилията (Определено не тръгват пак с нея).Но...Това са моите приятели,а ти вече нямаш абсолютно нищо общо с тях.Нямаш нищо общо с мен освен спомените,които макар да ме сдухват, се стремя да не забравя.Те са част от мен и...Държа на тях както държах и на миналото ти "аз".Но знаеш ли...Колкото повече се уверявам ,че не си същият,толкова повече не съжалявам,че изгубихме отношенията се.Разбирам,че ако бях да теб докато се променяше щеше да ми е 3 пъти по-гадно...И да ми пука 3 пъти повече...Е да,имаше шанс да не се промениш,но вече не се самообвинявам за чуждите грешки.Мина и този период.Вече съм...Безчувствена...Всеки следващ ще е поредният...И все пак не ме ебе,поне ще си правя купона и няма да има кой да ме спира.Аз не губя...Приятелят,който сега разбирам,че не съм сгрешила,когато зарязах,вече го няма.Ти си нов човек,който...Хъх...Не желая да опознавам.Все тая...Това е последния път ,в който те споменавам.Не искам да мисля за теб,нито да говоря.Изчезваш от главата ми...

ПП:Държа да отбележа,че не съм сдухана и не възнамерявам да се сдухвам за него никога повече."Никога" е силна дума ,но се надявам този път наистина да е завинаги.