Drugs...or me?

Не мога да си представя,че някога някой близък може да ме предаде заради поредната доза...Била тя хапче или спринцовка...Като цяло не мога да си представя някой от близките си като наркоман...Не че съм няква...Злобна...Не !Имам приятели и познати ,които са го правили,но не мога да си представя да са пристрастени.Още по-малко умиращи от свръх доза.Смисъл...Те не са някакви да се боцкат...Не са толкова зле.И все пак...Като разбрах за Марио щях да се поболея.Нямаш представа колко ме беше страх за него.Че някога ще се пристрасти или пък просто ще прекали и...Ще умре.Доста ме плаши тази мисъл...Много...Даже тогава и ме депресираше...Сега...Ахеах...Сеги прави това,което реши за редно .Никой не заплашва с убийство друг да пробва и в последствие да се пристрасти.Въпрос на личен избор.Всеки си носи кръста и отговаря сам за себе си.И...Не искам аз да съм човекът,който винаги страда за всички.Омръзнала ми е тази роля...Ако ми се наложи...Ако имам подобни проблеми...Просто ще попитам "Дрогата или мен?".И всеки да се оправя и да си решава...Аз живота си с подобни приключения не искам да тровя.Не искам да ми се налага да се притеснявам за здравето на човек,на който държа.Самата идея за марихуана не ме плаши,но зависи от човека.Има такива,които просто си правят купона и други,за които точно тази цигара е решаваща...Въпрос на избор и характер...