Прегръдката...

Има ли човек,който може да живее без прегръдки?-аз не.Не ми стига колко е студен светът сега (хората са безразлични и алчни) ами и без прегръдки...Обичам ги!Много истински и топлещи...Колкото и тъпо да звучи е така...Познавам хора,които имат наистина топли прегръдки,даряващи сила и надежда.Имам един приятел...Моят мечо...Обичам да го гушкам.Когато го гушна просто не искам да го пускам...На вид студен и безразличен ,но като ме гушне просто давам всичко да не ме остави...Уау колко искам да го гушна...=]...И моят минало-сегашен -най-добър приятел...като те гушне се чувстваш мъничък и незначителен,но в същото време с подкрепа зад гърба си и невероятно силен...Знаеш,че можеш да разчиташ на този човек и че докато си в прегръдките му няма нещо, което може да те засегне или нарани по някакъв начин...Чувстваш се в безопасност...Просто ти е готино...Има и гадни прегръдки,но са много малко...Различни хора -различни прегръдки...Не може човек,който те мрази да те стопли (било то духовно или в буквалния случай).

А за самата прегръдка...Нещо много малко,но в същото време невероятно съществено и важно...Нещо топло и мило,без което аз лично не мога..Нещо...което ти дава сили и сигурност...Просто и елементарно,но толкова животворно...Прегръдките са знак за близост и увереност-не прегръщаш някой си...(Е може,но не е толкова истинско и мило...)...Нещо наистина истинско и размекващо хората...=]