Коледа минава...Всичко продължава:)

Хъх,хъх...Коледното ми настроение си тръгна и останах аз...Потънала в мисли.Вече не се притеснявам за "миналото"...Разбрал е,че съм го търсила,но не ми звъня...Мисля...Да го духа...Да си троши главата,от тук нататък мен не ме касае...И знаеш ли,давам си сметка,че ми пука за аморчо...Много...Дано си изкарва хубаво ,защото на мен ми липсва...Усещам отсъствието на погледа и усмивката му...И не ме радва някак...Онзи ден някакъв...Как да се изразя...Такъв мургав ми се ебаваше...Не ми беше ясно дали се правеше или сваляше някоя от нас с Хихи...И...Странното беше ,че се сетих за него...Не знам дали беше,защото бяхме близко...Просто е факт ,че той се появи в главата ми като първи приятел ,който да се "разправи" с мангала,на който му беше пораснала много работата.Не,че аз не можеш...Хах-никога не се занимавам с такива аз...Имам приятели,които се справят доста добре и не е нужно да се намесвам...Пък и особено наскоро не си падам конфликтна личност.Н есе налага да ангажирам хората...И аморчето ми...Започвам да се питам дали и него го ебе...Надявам се...И има и друга дилема...Появи се един стар приятел който отдавна ме харесваше...Та той е много пекан и се чудех дали ще се получи нещо...Той още ме харесва,но аз не...Просто е пич...Някакъв симпатичен...И установих...(след дългичко мислене)...Максимум 2 дни...Повече просто няма да съм аз...И ако ходим...За 2 дни...То ще е понеже е бил най-невероятния човек 10 дни преди това поне...А това да впечатли мен ще му е трудно...Та...Надали ще се получи.Най-малкото от доста време не сме се виждали,а и най-най-същественият проблем е,че е гадно цесекарче...Не ,че много ме ебе...Простоаморчо е от Левски,тате също...А аз особено държа да не предавам...хъх..."идеята":D:D:D.Абе нищо няма да се получи...Почти убедена съм...