Прекалено перфектен си,дееба...

Та...пак футболистчето=]...Няма да е толкова лесно да го заеба.Той е ...По-перфектен от колкото очаквах.Мислех си ,че е тъп женкар,който няма и капка мозък,че държи на спорта и се ебава с тези ,на които не им се отдава...Сбърках,сериозно сбърках...Той е...мил.И не ми се държи кофти ,че не ме бива във физе-то...Казах,че нямам и понятие как се скача,а той почна..."Абе,не можеш...Ще те науча.".И странното беше ,че докато аз се мизерилилих (мой глагол),той седя до мен и казваше"Браво!"...А аз наистина бях много трагична.Съзнавам ,че колкото и да е странен и откачено надут понякога,просто е добър...А на него не му личи ,че е добър...Като го видиш и си мислиш-"Ахеах...Поредният разбирач на наивни сърца!".Прилича на няк`ъв...дето върти 5 гаджета по през ден...Аз това си мислех...Но той....уау...Седи и ти се усмихва...С най-милата усмивка на земята...И ти не знаеш какво да правиш...Просто се чувстваш като парализиран и не можеш да кажеш нещо лошо на такъв човек...Само с поглед е способен да ме изкара извън мен...Да ме накара просто да си мълча и да не развалям приятното му изражение по никакъв начин...Да се правя,че всичко е наред само и само да не го разочаровам...От една страна като човек ме кефи наистина много,но от другата са принципите и фактът,че вече не ми е интересен...Чувствам се...Гадна и ужасна...Той е така идеален , а аз дори не го харесвам...Е само като приятел...Баси...Сериозността му ме плаши...Перфектността му също...Като цяло ме плаши...Само защото е прекалено идеален.И не знам какво да правя...За пръв път се колебая...Моят избор или редният!?...Аз наистина съм гадна... Просто се замислям и...Хихи права беше...Наистина не съм добър човек...Просто сама не исках да си вярвам...Сега се чувствам виновно...Въпреки че нищо не съм направила...Засега...Замислям се,че на него може би наистина му пука...Може би държи на мен истински и иска да се получи нещо истинско...Общо взето "истината" ми идва в повечко...