За "НЕГО"(миналото)

Мисля, че ти (или поне това което беше) заслужаваш да се драснат няколко реда в твоя "памет".Памет-да ...Аз надали някога ще те забравя просто ти вече не си това ,което аз ще помня.Ахеах...На концерт на Риана ,и от кога?!?Доста странно за миналото "ти".Променил си се повече от колкото очаквах...Повече от допустимото и търпимото.Просто вече не си моят "приятел"...Човекът,с който ходихме заедно навсякъде и когото обичах...(Истина е -като приятел...Много държах на теб)...Преди...Ако беше отишъл на концерт на Риана,то щеше за да я целиш с домати...А ти си бил "кротък"...Много мило...и стряскащо...Не,че Риана ми бърка в здравето или ,че ми пука дали ще ходиш...Просто "моят приятел" нямаше да го направи...Признавам си - стана ми кофти.Не очаквах,но осъзнах,че всичките ми спомени са свързани с човек,който вече не съществува. Звъниш ми,но не вдигам...Не искам съвсем да разбия представа си за това,което беше...Знаеш ли-беше перфектен...Сега не си.Иска ми се да те имам,но да си ти..Аз за теб нямам 2 представи все още.Но ако те видя и малката искрица с илюзия,че си същият,която е останала ,ще се изпари.Не храня надежди ,наясно съм,че наистина не си като преди.Просто като не те виждам и не опознавам новото ти "аз" е по лесно да пазя спомените и те да се струват истински ,каквито са , а не някаква измислица.Ще се заблуждавам и няма да се самообвинявам,че си се променил от отсъствието ми.(Така ли е ,дееба? Заради мен ли?!).Замислям се,че ако е заради мен би ми дошла в повечко вината и ще се побъркам...Дано не съм виновна аз...Кълнях се в теб...Честно...

ПП:Не ти се сърдя ,просто не искам да те виждам...И не те обвинявам ...И аз съм се променила донякъде...(Боже, ако разбереш ,че движа с аморчета сигурно ще се метнеш от някъде.).Просто мислех ,че си различен...(по-добър от мен)...Но явно си обикновен човек и допускаш грешки...За пръв път се осираш (срай за думата).Честно казано не знаех,че и ти можеш...