Не знам какво да кажа... Чувствам се празна... Да, вчера плаках, но не защото бях щастлива или нещастна... Не защото чувствах нещо или мислех за нещо тъжно... Просто имах нужда да се разплача и не ми беше тъжно от това... Да, беше ми тъпо , че плача и по-скоро от това ми беше гадно като цяло... Не знам, безсмислено е, признавам... Не знам светът ли е крив или аз полудявам... Просто никога през живота си до сега не съм се чувствала така преебана без реална, видима причина... Не, това не е слабост, по-скоро някакво прозрение... Наистина светът е доста по-груб от очакваното... Добрите хора винаги са тормозени, помагащите на ближния обикновено духат... Всъщност това, което се случва дори не е прозрение... Не знам защо говоря за света като нито в секунда от времето през което плаках като малко дете не се замислих за него и за доброто и злото, признавам си... Аз просто не мислех... И в този момент всеки можеше да ме срине, всеки можеше да ме смаже с земята дори , аз щях да остана така... Дори нямаше да помръдна... Хаха... Не знам какво общо има, но в онзи така печален момент от вчерашната вечер очите ми бяха като стъклени... :D... Приличах на кучето ми в момента, в който беше хванало заек :D:D:D... Не знам ... В света ми има прекалено много отрицателна енергия... Майка ми и баща ми се карат за възможно най-малоумните неща, а най-важните хора в живота ми дори нямат време за мен... Или са заети да мислят за личността ми в сексуален аспект... Колко прекрасно, а?... Не знам... Давам прекалено много от себе си за хора, които не го очакват и следователно не биха направили същото в замяна... Защото наистина имам приоритети и един вид йерархия между хората, с които си общувам.. Не знам.. Да се чувстваш празен... Да даваш всичко и винаги да го налапваш по някакъв невинно-деликатен начин, непонятен дори за самия теб... Колко лирично... Всъщност не употребих правилен глагол.. Аз не съм видно преебана.. Просто всеки ден ми се натрапва мисълта, че всъщност не съм някой... Не мога да го обясня... Хаха.. Водя се нещо и всъщност нямам привилегии за това ?... Копеле, болна съм... (Психиатър?)... Както и да е ... Дано не се стига дотам. Дано ми мине и да се чувствам добре оценена някой ден... Дано е скоро.
ПП: Прекалено силна съм за да кажа това на някого... И надали някой би ме разбрал.. Както се получава напоследък, пак аз ще изляза кривата...Надявам се някой ден, някъде там някой да ме оцени... И някой ден, някъде там, някой да има толкова време, че да му стига и за мен...И може би дори да ме подкрепи, когато имам нужда... Да ме защити, когато има защо.. Да застане зад гърба ми когато съм права и да ме пази от селяни... Да скочи за мен, когато трябва и да убива за мен тези, които ме нападат...(Айде да не ги убива, но поне да не продължава да е зад тях и с тях?)... Хаха... Надали ще намеря този свой някой... Значи ли това, че няма да бъда щастлива? Просто идеята да даваш и да се наясно,че не би получил е гадна...
ПП: Това моето любовна мъка ли е ? .. Поне щях да знам как ще ми мине...

Да обичаш не е много лесно... Не знам защо всички използват толкова често този глагол и всъщност не осъзнават дълбочината на значението му... Да обичаш е много по-силно и истинско чувство от колкото мислят хората... Да имаш нужда от някого, неописуемо да го желаеш, да искаш да потънеш в личността му и да копнееш да се задушиш в дъха му... Не просто влечение или привличане, а жажда... Нужда, стимул, мотивация ...

Продължавате ли да казвате "обичам те" на всеки втори ? Хаха...

Няма да ме пипа? ... Хахаха, извинявам се, но го приемам за обида... Аз не можех ли да се защитя? Аз нямам ли приятели, които биха убили за мен? ...
Просто не съм от село... А, извинявам се, от Берковица... Да, не са тези, които очаквах, но все пак ги има нали... Тези, които ще дойдат за мен... За което наистина ги обожавам... Защото,да, може не всеки ден да съм с тях и може да не мога да ги видя, когато се го наумя, но знам, че когато наистина ми потрябват ще са там някъде наблизо... Или ако не са наблизо ще направят всичко възможно да дойдат до 15 минути и ще разглобят всички за мен...Обожавам ги, независимо какво ще се случи нататък, обожавам ги, независимо от това, че не съм ги чувала от цифра време... Да, благодаря ви, наистина много... Просто, че ви има и че сте при мен когато имам нужда... И не това е най-важното... Защото може да не сте там, но забележи, идвате и дори бихте направили нещо за да ми помогнете... Представяш ли си... За разлика от всички други, с които изкарвам безценното си време, но в дадения момент или не могат нищо да направят, или не се и опитват ;]... Късмет ;]... Не, това не е хранеж, защото аз се чувствам обидена в случая, защото има защо... За всички празни надежди и наивни очаквания... За всички глупави заблуди и тежки спомени... Защото за някои това не е нормално... ДА, за мен това не е нормално и за половината свят... Както и да е ... Просто в момента се чувствам адски сама... Защото не мисля,че разбиранията ми за приятелство са грешни, защото мислех, че някой ще направи нещо... Че съм го заслужила... Просто е някак криво.. Заобиколена съм от хора, половината ми се мазнят... Трябва ми помощ и изведнъж всички изчезват... Или стават неспособни... Омръзна ми от празни обещания и наивни вярвания... Явно в живота е така... Просто не очаквах, че ще го науча така внезапно и че това ще ми действа така на психиката... Явно просто съм по-слаба психически от колкото си мислих... Защото всеки се прави на ударен и се държи все едно нищо не е станало, но то стана ,мамка му, СТАНА... Но никой не го забеляза... И бързо нещата се уравновесиха и се върнаха в стария си ритъм... "Няма да я зарежа заради теб" - да, разбрах, споко... Както разбрах и хиляди други неща за доста различни хора... Явно в живота е нормално да даваш всичко и да се разочароваш, явно... НЕ знам , не се сърдя на никой, сърдя се на живота... Единствено и само на него...Защото няма как да променя нещата, просто трябва да се науча да ги възприемам.. Нямам избор...
ПП : Заради тъпите очаквания !? Защото подсъзнателно искаш някой да и натрие носа !? Просто да я насоли и нахрани, защото те обича !? И защото би направил всичко за теб, защото ТЕ ОБИЧА...И бе зарязал всеки, защото те ОБИЧА...
ПП : И не говорим за прищявка, не това не е прищявка.. И досега такова нещо не се бе случвало...
ПП : Затова искам гадже... Просто някой да ме обича !?
ПП :
Благовеста : Лиди, ти си плакала на НДК на Спрайт феста!?
аз : Мда...
Благовеста : Защо?
аз : Ми имах проблеми...
Благовеста : Влади ми каза... Защо не ме извика ?
... Оставям го без коментар.
Достатъчно.

Гадно е, ужасно е като имаш очаквания... Защото винаги си наебан... Поне при мен е така... НЕ знам.. И е не особено приятно да чуеш от един от хората за които убиваш "Аз това няма да го направя за теб, ако искаш си намери друг най-добър приятел..."... ЗатнДашибано е ... Защото аз за нея наистина убивам... При което ... ХАХА ... Както и да е ... Винаги като даваш очакваш да получиш... Дори на подсъзнателно ниво ти очакваш да получиш това , което даваш... Ок, да не я беше убила, щом това не е по моралните и сили... Има думи за всичко... Аз не бих искала да ставаш селянка или да я биеш... Още по-зле... Има думи за всичко,да... За всичко и всеки... Само че теб не би ти стискало да ги използваш нали... Защото ако някой от моите приятели ти беше направил каквото и да е, щеше да умре... Ако при някакви случайни обстоятелства приемем, че не е умрял, дали нямаше да го съсипя с думи ?.... Дали нямаше да го храня и храня и храня?... На това няма да отговоря... Просто се замисли....
ПП: Защото всички сте много, докато не дойде момента да се намесите, нали ?

Не ми беше било толкова гадно... Не бях разбрала какво е да си от другата страна... Не бяха ме мразили до толкова, че да ми отмъщават така... Хаха... То не е и омраза... Някакъв вид отмъщение... Жажда за криворазбрана справедливост... Мой беше... Беше ми в краката, но тогава не го исках... Хаха... Тогава дори не исках да го целуна... И какво беше това? Искаш да ме накараш да ревнувам...Успя...И сега по-як ли се чувстваш...?Чувствай се, ок... Твой избор, твое действие... Ти го направи... Сега бъди щастлив ;]...

Омръзна ми... Омръзна ми да ми се бъркате, омръзна ми да давате вещото си мнение навсякъде.... С или без някой да ви е питал... Ужасно е да чувстваш, че бъдещето ти не зависи от самия теб, защото някой може да се намеси и просто да си измисли и да каже нещо пред някого, колкото за да не мълчи... Хаха... И какво постигате? От какъв зор го правите ? ... Не говоря за конкретна ситуация, говоря принципно... Самата идея някой да говори повече от колкото трябва не ме блазни особено, какво остава като става дума за мен или нещо свързано с мен... Хаха, безсмислено е, мамка му.... Безидейно, жалко... Да беше за пръв път, ОК, амаааа... Хах, не е . Бясна съм, много... Много... Не знам какво постигна, но определено се справи просто... Хаха...

Така ще е ... Защото, когато те исках най-много, ти ми говореше за пот и цигари... А когато ти ме желаеше на всяка цена, аз мислех за него...

Краят за един е начало за друг... Явно така сме устроени... Кръговрат... Когато нещо приключи за нас, не значи, че е приключило за всички.. Напротив... Дори да говорим за една и съща случка, за една ситуация между двама души... Всичко е въпрос на възприятие... Въпрос на разбиране за света и хората... За човешките отношения... Защото всеки приема случилото се по различен начин... За един забивката (примерно) е начало на нещо голямо... На нещо огромно и прекрасно... На нов период, нови обстоятелства... На любов... За друг пък нещата стоят по съвсем различен начин... Забивката, проявата на спонтанното животинско у хората, е начало единствено на краят... Те мислят различно... Щом си показал това желание, то тръпката изчезва... Според теб... За теб това е гледната точка... Навярно песимистична, но вярваш в нея... Така мислиш, че мисли и другия... Мислиш, че ти се е наситил, че не иска да те опитва повече, че достатъчно те е гледал... Но дали това не е просто страх да не бъдеш зарязан или отрязан...? Ми... Не е така. Не мисля,че мъжките индивиди лесно се отказват... Повярвайте ми, това насира нещата... Защото момчетата наистина са спонтанни в повечето случаи... (повечето момчета)... Казват каквото мислят, каквото им е на душата... Нямат задни мисли, мааамка му... А ние... Хах, ние търсим под вола теле... И това е нереално тъпо, дори смешно... Щом някой те е искал вчера, то няма логика да не те иска днес... Та... Нека бъде началото, нека бъдат щастието и обичта...

ПП: Това беше...

Глупаво е да плюем по човек, с когото сме имали нещо... Или към когото сме хранили нещо...(Било то чувство или просто желание, животинско, първично привличане!)... Все едно плюем по себе си, по взетите решения... По миналото си... По всичко мислено и немислено навреме ...Не мисля, че е правилно ... Миналото си е минало, ще продължи да бъде такова... Все така необратимо... Не можем да променим нещо, дори да искаме, не можем да заличим спомена за случилото се от главите на останалите...П0-добре да мислим за хубавата част на нещата, позитивната страна... Приятните спомени с даден човек... Незабравимите изживявания... Иначе губим себе си... Там, между минало, настояще и бъдеще, губим личността си и начина си на мислене...Така започва да се губи смисълът, връзката... Заличавайки миналото (стараейки се да го заличим) губим същността си... Защото чрез взетите решения в миналото (и миналото) ние сме изградили себе си... Безсмислено е ... Защото, ако някога сме имали нещо с някой (независимо какъв е бил и какъв е сега), то значи тогава сме имали нещо към него... (желание, чувство, страст...)... И ако сега храним този някого, то храним миналото си АЗ, което е в основата на сегашното ни АЗ... Слeдователно храним себе си.... От друга страна хората се променят, което дава началото на съвсем нова, различна теза...(над която не ми се мисли точно сега)... Може да сме xаресвали (или да сме имали общо с ) нечие минало АЗ, което вече се е превърнало в ново съвсем различно мислене (ново АЗ)... Но като се замислим старото АЗ при всички положение е в основата на новото (колкото е различно да е та...).... Тоест цялата теза пропада... Според мен никой не може да се промени толкова... Просто... Не хранете тези, c които сте имали нещо ;]

"Интересите пораждат очаквания, очакванията - разочарования..." Има ли смисъл да се интересуваме от нещо? Да вярваме? Един песимистичен, но като се замислим донякъде реалистичен поглед над света...Идеите, интересите, надеждите... Всичко е свързано и може би обречено... Най-често... Малцина са успелите да превърнат мечтата в реалност, да се докоснат до истинското, пълното щастие...Тези, добрали се до успеха хора, нарекли се късметлии... Нарекли се щастливци... Но без интересите, съответно очакванията и разочарованията не бихме били същите... Не бихме били хора... Защото всеки го е боляло, всеки е грешал... Не можеш да сбъркаш без да опиташ, не можеш да се разочароваш, без да очакваш...Не можеш да очакваш, без да имаш интереси... Всичко в живота е свързано и толкова логично... Толкова леснопредвидимо, стига да се замислиш... Неминуемо ще се интересуваме от нещо... Човек или занимание... Неминуемо ще харесваме някои неща, други не...Ще имаме предпочитания, любимци... Желания, свързани с тях... Съответно мънички надежди те да се сбъднат... Интереси... По-късно, след като желанието се осъществи или не, идва ред на малката частичка щастие (ако то се е сбъднало) или разочарование (ако не се е )... Въпрос на късмет ;]...

44 - любов ,
55 - щастие...

Хората, които ме познават добре и знаят за лудостите ми биха ме разбрали... Не го очаквам от останалите...

Любовта и щастието... Нима не се препокриват? Нима щастието не е любов? Когато сме щастливи ние излъчваме тази любов, самата любов ни прави щастливи... Нима не сме щастливи, когато сме обичани? Не говоря за баналната любов между двама души, която в повечето случаи се крепи на плътското и чисто животинското у хората... Говоря за нещо много по-висшо, много по-сложно... Щастието е любов... За да си щастлив трябва да си обичан... Трябва личността ти да излъчва любов... Просто обич.. Към небето, към слънцето, към света, към околните... Иначе какво щастие е това ?... Та ако любовта е изпълнила света ни, няма начин да не сме щастливи... Защото след като всеки ни обича, ние не бихме имали проблеми с никого... След като всички около нас се обичат помежду си, те не биха правили неща, които евентуално биха ги натъжили, също и нас... Не би имало конфликтни ситуации, които биха свалили усмивките от нашите лица... Ако някой наистина те обича не би те причинил болка, т.е. нещастие... Следователно не би имало причина да сме нещастни, т.е. НЕщастливи... Не би имало причина хората, човечеството да е нещастно (НЕщастливо) ... Та това е толкова просто и логично... Не, аз не искам щастие... Искам само обич, много обич, която да осмисля всеки мой ден, която да ме кара да се усмихвам и да се събуждам с желание да открия нещо ново в необятния свят... Искам любов, която да ме кара да се чувствам щастлива...

Раят и адът...incomplete

Раят и адът... Толкова различни, но понякога и близки понятия... Раят за един е адът за друг. Всеки разбира тези две думи по свой, собствен начин. В рая виждаме сбъднати мечтите си, а в ада намираме сътворението на кошмарите си. Раят символизира спасението, а адът - наказанието. Няма човек, който да знае дали всъщност раят и адът съществуват, но хората вярват, че безгрешните отиват някъде, където ще бъдат възнаградени за праведния си живот - в рая... Но нима има безгрешни? Нима има човек, който да не е сбъркал поне веднъж през живота си? Не мисля... Аз греша. Ти грешиш. Той греши... И тя също... Да бъркаш е човешко, но Господ опрощава греховете ни стига да се покаем (или поне така учи библията...)... Нима щом съжалим за лошата си постъпка някъде там, на небето, се освобождава място и за нас? Дано... Защото няма безгрешни. Адът е за съгрешилите. Тези, които не са осъзнали грешките си. Но дали адът и раят съществуват или просто са измислени от хората само за да се спазват елементарни правила, без които на земята би настанал хаос? Религията налага тези правила може би за да запази мира сред хората... Колко наивно дейтвие... Безполезно... Защото не всеки вярва, не всеки има моралната сила да вярва в нещо, което не е зърнал с очите си... Нещо, което на практика никога не му е помагало... Или поне той не е разбирал, че му помага...

Честит Рожден Ден, Нани...
Продължавай ва бъдеш все така прекрасна, обичам те... :]
Пожелавам ти да пораснеш много голяма и мноооого висока...

И когато дойде моментът, никой не може да спре случващото се... Неизбежно, непредсказуемо.. Приближава се и рано или късно, с или без желанието ни, просто става... Никой не може да промени написаното, никой не може да спре случващото се... Никой не застава на пътя на упорития, не се опитва да спре целеустремилия се... Инатът е голямо нещо и макар да не е голям добродетел, помага на хората... Защото най-често за да си сигурен в успеха си трябва да притежаваш най-вече инат... Евалата на тези ,които не се оставят на пречките, на тези които се борят, дори със сетни сили за желаното... Било то голямо или малко... Лесно или трудно постижимо... Евалата на тези, които не се депресират след като ги отрежат, а продължават да искат своето и да правят нещо по въпроса... Евалата, защото те са тези, които успяват... Тези, които получават и се чувстват удовлетворени от живота... Защото трудно полученото нещо се цени повече от останалите... Защото се чувстваме силни и удовлетворени след като получим желаното след като сме го спечелили по-трудно ... Така по някакъв начин доказваме себе си и възможностите си... Но не, това да искаш своето до последно не значи, че си комплексар и се нуждаеш от самодоказване... Просто значи,че си силен, че знаеш какво правиш и си сигурен в себе си... Сигурен в правотата си... Аз съм упорита, дори може би голям инат, но не вярвам достатъчно в себе си... Всъщност вярвам, но не когато трябва... Да, трябва и воля... Браво на тези които успяват... На тези,които им стиска да повторят опита и в крайна сметка успяват...

ПП: Беше хубаво...

Прекрасни сте... И се чудя имам ли правото да избирам между вас... Достатъчно добра ли съм за да заслужа дори единия, какво остава за двамата... Не знам каква е представата ви за мен, но аз далеч не съм нещо толкова хубаво, че да мога да избирам между вас... Може да съм различна, но това не значи, че съм по-добра... Не се различавам бог знае колко от останалите външно, поне според мен... О, да , очите... Те просто са странни .Е, да, мисля супер различно от масата, но това си е до характер... Не мисля, че трябва да съм като останалите за да ме приемат такава, каквато съм.. Колкото до вас... Не, че нямате трески за дялане, просто сте някак уникални което ви прави прекрасни.. Даже се сдухвам, че трябва да нараня единия... Светлината в тунела за мен може би е, че по някаква адска случайност знам какво искам... О, да, знам! И дано го имам, някога, с някакъв голям късмет... Бих била щастлива... Просто заради любовта, заради чувството, заради пеперудите в стомаха... Хубаво би било да изпитам тези някак чудесни неща поне с единия и още по-чудесно, ако с този, когото желая... Да, искам...

Радвайте им се, аз ще си ревнувам... :Д Нищо, че когато той ме искаше аз го отрязах... Просто стечение на обстоятелствата... А и сега пак не го желая, просто защо нея... Смисъл това дори не е ревност според мен... Просто заслужава нещо по-добро... Нещо по-секси :Д ...
ПП: И междудругото може би ми харесва една идея повече след като се занимава с тая... Баси човекът, баси нещото...

И все пак нямаше да го срещна... Нямаше погледа му да ме изгаря, нямаше да умирам за присъствието му, нямаше дъхът му да ме окрилява... Осъзнаването на този едничък факт някак ме размазва с все сили в земята... Нима бях различна?... Знам... Просто да го осъзнаеш не е толкова лесно... Или по-скоро времето след като осъзнах цялата глупост напълно ми проми мозъка... Стана ми странно тегаво и някак празно... Усещах кухината, която явно нямаше с какво друго да запълня... Не, не бях нещастна... Дори за миг... Просто като разбереш, че има нещо, което никога няма да изпиташ... Винаги се появява това кофти чувство, което не ти позволява да се почустваш напълно задоволен от даденото... И от пренаписаното... Винаги искаме още и още... Това ни кара да просперираме...Остава напразната може би глупава надежда, че все пак ще се сдобием с това нещо, която се чудим къде да запокитим.. ("Нещо"... Било то чувство или каквото и да е било...) Просто за да не мислим за нея ... И се опитваме да забравим за празните шансове... Не, че успяваме... Винаги има много въпроси... Задавани просто така към нищото... Ами "ако изпитам това", някак неочаквано, не планирано... А "ако всъщност не сам такава, а съм нещо съвсем различно за което не предполагам"... Празни въпроси без отговор... И пак е тегаво... Защото ИСКАМ да опитам от всичко, ИСКАМ да опозная света и всичко което ме заобикаля... Искам и някакво постоянство в мъжката величина в живота ми... Искам нещо (някой) да привлича вниманието ми за повече от седмица... И по възможност да не насира нещата... Не знам... Просто искам тръпката, преследвам я, желая я... Но не успявам да я открия, не и за дълго, не и засега... Тръпката, която да предизвиква пеперуди в стомаха ми... Тази, която те кара да полетиш...
ПП: Особено лирична... Заради книгата ще да е...

Look into my eyes and it`s easy to see...
One and one make two, two and one make three...

I don't want to leave this place no more
Beautiful people
Beautiful life ...

Обичам ви... И него обичам... Всички, всичко, всеки...

Хах, тегаво ми е ... Доста... И тъпото е, че дори не знам защо... Просто за разнообразие, в разрез със слънчевия ден... И това хич не ме радва... Вчера можеха да ме преебат много... Но не го направиха... И какво, вместо да се радвам, мен ми е тъпо... Някак плоско... Не, не искам така... Не е най-приятното да се чувстваш прецакан без на практика да има от какво... Доста тъпо е така... Защото всички са ми скучни и глупави, половината дори не мога да ги трая... Някак като им слушам ежедневните глупости ме избива на агресия... Да, искам боксова круша... Или поне барабани... Безмислената агресия ме налазва точно както ме налазват всички глупаци, които не мога да отрежа... И тези, които имат гаджета, а ме зарибяват :Д... Да, чудесно е. Не знам дали вмомента има човек, на който да не се дразня... Което е адски глупаво, защото наистина хората не за ми виновни.. Виновна съм аз.. И пак стигаме до въпроса, че няма защо... Хах, ма наистина съм доста свързана днес... И като цяло... Пф, не искам, мамка му... Защо все аз се наебвам... Или ме наебват... Какъв късмет, какво щастие...

Ммм... Кофти е като времето ти прецаква плановете... Не мога да си представя, че съм обичала дъжда... И сега се чудя какво му беше веселото да цапам в локвите... Ама екстра ми беше... Сигурно хората са ме гледали лошо, ама хич и не ме болеше... Беше ми забавно ...

Приятно е да разбереш, че нещото, което си искал нереално много, нещото, за което си копнял, се намира неприлично близо... Приятно е наистина... Толкова далече и толкова близо.... Толкова вълшебно ... Нещо на вид обикновено прави живота цветен, нещо, безполезно, усмисля деня...

Sim4o каза : ...трети от комплекси
Sim4o каза : четвърти за кура ми :D
Fey каза : не ми се мисли
Fey каза : ако питаш мене всички за кура ти :D
Sim4o каза : а защо за моя :?
Sim4o каза : :D
Fey каза : щото аз нямам :D
Sim4o каза : ще го имам в предвид :D

Не съм писала от някакво време насам, но не се сещах за нищо умно, а и някак не ми идваше музата... Не, че сега тя е много с мен, нооо някак си се справям...

Мислех си за истината... Просто така като цяло... За всеки тя може да бъде различна... Всичко зависи от гледната точка... И от приоритетите... Аз лично мога да си играя с истината... Мога да пречупвам през различни ъгли, да я изразявам по друг начин... Мога да я променям без да лъжа... И не само аз мога... Въпрос на интелект... Всеки успява стига да иска, стига да е притиснат от тази истина достатъчно много... Мотивацията е важна... И трябва просто да повярваш в себе си, в способностите си и в своята така да я наречем нова истина, променена от обстоятелствата... И все пак, когато кажем тази истина по този друг начин (не лъжа), защо започват да ни мъчат угризения...? Или поне мен... Хах, достатъчно...
Да мога да лъжа... Мога без да ми трепне окото... Защото вярвам в своята истина... Да, истината, която не може да ме спре... Истинската истина, която не може да ми попречи по никакъв начин... Тази, която би ми помогнала или просто би ме спасила, когато ми трябва... Която мога да казвам без да се колебая, защото вярвам в нея... Моята истина... Аз съм добра, защото се усещам, когато лъжа, защото някак разбирам... И може и да не личи, но после се замислям за тази лъжа или променена истина, както искате го наричайте... И ми става някак тегаво, защото съм променила тази истина...

Хах, да някак музата я няма...

Тимииииииииииии , честит рожден ден... Обичам те ! ИИИИ желая ти да станеш по - умен ;]... Та толкова неща бих ти пожелала някак не е за тъп блог... И да, мразя те задето звънях у вас и дори те нямаше...

Хихи каза : Колкото до него... Той тръгна с дебелогъза и стана дебелоглав...

Миличка, обожавам те !

Хм... не знам дали съм достатъчно мазохист за да си позволя да прочета и втората книга....

Ани, миличка, ти ме вдъхнови ;]

Като хамелеон... Мога да се променям само за да ти се харесам... Мога да променям лика и всусовете си, мога да променням мнението си... Мога да се харесам на всеки, ако положа усилия... Мога да бъда различна... Но трябва да го искам... Трябва да съм сигурна, че го искам... И все пак ще продължавам да знам коя съм и какво желая всъщност... Променям лика си, но всичко е временно... И продължавам да искам своето и да отстоявам позициите си - всичко е прекалено относително... Някак измислено и всъщност толкова реално... Знам , че и ти можеш, въпрос на мотивация... Да, мога. И знам. И искам. Но не съм сигурна как...

Хм... На моменти мисля... Повече от необходимото...

На деня на влюбените ходих на кино и гледах лигава история за някаква си "невъзможна" любов... И за какво ми беше? :Д .Просто ТРЯБВАШЕ да ме пуснат на филма за над 16-годишни... Но явно само Омар мисли, че изглеждам по-голяма от колкото съм... Та... За филма... Поредната плоска (Нани, мерси за думата) историйка :Д... Беше доста куцо направен и се смях до половината... Тъпи, актьори, недоизпипан сюжет... Не знам как светът беше спрял и даваха само срещите на "влюбените" :Д... Нито пък знам как се влюбиха тъпаците за 2 дни :Д... Да , в началото не струваше... Доста тъп беше даже. Започна да е яко чак като се включи мотивът за саможертвата в името на човека, когото обичаш... И някак си просто да стоиш и да го гледаш как спи и това да те пълни... . Да това ме кара да се чувствам няква гадна , смисъл безчувствена ... Но по едно време ми стана тегаво... Хм, за истинската любов, която явно няма да позная, тъй като съм прекалено повърхностна ... How cute... Не знам... Стана ми тъпо, че не ме боли за никой ... И мда, някво шибано :Д. А и дори да има някой, дори временен както обикновено, то не бихме се занимавали с лигава романтика... Защо, по дяволите, там е вълшебството... ? И защо като гледах тъпия филм ми стана тегаво, а като някой тъпак се прави на як и готов на "жертва" за мен, ми е адски смешно и му се подигравам дори... ? Няма такава просто ... :Д Не знам какво искам, но мога да цитирам, хм, най-любимия си познат :Д -"... а аз просто искам да бъда обичан ...". Мда и аз :Д... И искам да обичам... Просто не съм такава явно.

However... Честит Свети Валентин на всички празнуващи... Бъдете все така влюбени и не прецаквайте възлюбения ;]... Изживейте вълшебни моменти... Като по филмите...

Честит Трифон Зарезан на празнуващите.... Хм... На вас...

НАЗДРАВE ;]

Понякога трябва да се замислим какви обещания сме давали и защо... Струва ли си да ги спазваме?... А хората на които сме дали тези обещания?... Мамка му, наистина те обичах... И не аз, а ти скапа всичко между нас... Хм, имаше магия, прав си... Но ти не постигна нищо като се опита да я използваш, а я унищожи... Мда, вече я няма и надали ще се върне... И за това ми е криво...

ПП: Но като се замисля наистина си бил странен, като мен... Хм, защо ти е пукало, дееба ?

My husband : Защото си различна ?
PS: I adore u ;]

ДА, ще се омъжа за теб :D:D:D... Но ще чакаш да ми омръзне от забивките и всички подобни... Та, тогава.... Иии дори да живеем в мазе в Банишора... Пaк съм с теб ;] ... Но, знаеш ли, вярвям в теб, в това, че си адски умен и в това, че ще успееш ;]

Само ще ви помоля повече да не се опитвате да ме промените и да ме оставяте на предчувствията ми, когато не искам съвет... Защото в крайна сметка лапам, а обикновено не съм аз този, който духа... Шанс ;]

Rise Against - Drones

Deep inside these burning buildings
Voices die to be heard
Years we spent teaching a lesson
We ourselves had never learned
And if strength is born from heartbreak
Then mountains I could move
And if walls could speak I’d pray
That they would tell me what to do

If you see me, please just walk on by, walk on by
Forget my name and I’ll forget it too
(Simple lives)
Failed attempts at living simple lives, simple lives,
Are what keep me coming back to you.

No signs of life here, save the embers, the occasional flame
We know the way but can’t remember, conception to the grave
Shout confessions from the greatest heights, where no one can hear
All my fears, my insecurities are falling like tears

If you see me, please just walk on by, walk on by
Forget my name and I’ll forget it too
(Simple lives)
Failed attempts at living simple lives, simple lives,
Are what keep me coming back to you.

The drones all slave away They’re working overtime
They serve a faceless queen They never question why
Disciples of a god That neither lives nor breathes
(I won’t come back!)
But we have bills to pay, Yeah we have mouths to feed!
(I won’t come back!)
I won’t come back!

And if you see me, please just walk on by, walk on by
Forget my name and I’ll forget it too
(Simple lives)
Failed attempts at living simple lives, simple lives,
Are what keep me coming back to you.

I'm coming back to you...

Хах, не си мисли, че съм те заебала... Напротив... Точно това че не си перфектен те прави идеалния... Прекрасен си...

Баба ми беше права... Трябва да излизаме с хора , които могат да ни дръпнат напред в развитието, а не с такива, чиито домашни трябва да пишем за да им помагаме, нищо, че са по-големи от нас... И да... Това не е от баба ми... Но трябва да спазваме обещанията си и да помагаме на най-близките си в простичките, дори глупави неща, за които ни молят... И които ги касаят.... Колкото и малоумни да изглеждат те от страни...

So look in my eyes,
What will you leave behind once you've gone?
(so precious)
You got what you came for,
Now i think its time to move on
(When will you see)
But these ghosts come alive,
like water and wine.
Walk through these streets, singing songs,
Carrying signs.
To them these streets belong.

Та... Какво искаш от мен ? Пхах, оправяй се както можеш ;]

Хах, мерси, че те има... Ти си прекрасен... И те обичам още повече, защото не помниш какво правихме онзи ден... Спокойно и аз не помнех, просто се намери който да ми разкаже :Д... Дано не разбираш обаче... Смисъл, ще се държиш странно както всички.... Take it easy ;]

ПП: Хах, беше страхотно...

You`re asshole... I know... But I`ll always love you, because you`re my asshole... No, I`m sure that I adore you... This isn`t just love... You`re perfect... My lil` stupid guy... Yup, you`re mine :] ... And I can`t change it... That`s real and I have to be happy :]

Пхах, ми да ... Ти не си ми такъв приятел, защото ТЕЗИ приятели винаги се сещат за теб и никога, ама никога не те забравят... И винаги си мислят за теб, защото просто те обичат... Нали знаеш, който иска намира начини, а който не - оправдания... Аз съм добре, не ми пука... А ти как си? Надявам се да ти е все едно (както и изглежда), защото трудно бих променила мнението си...

So dance, fucker, dance...
Man, I never had a chance
And no one even knew
It was really only you...

Мда, за теб бях, но тогава не го разбра, а сега е вече късно... Така че просто забрави, няма нужда от спомени... Няма нужда да се сещаш за нещо вече забравено от мен... Безсмислено е просто, but it`s your choice ;]

"Не можеш да ни победиш.

Това, което можеш е да спиш и да мълчиш... "

Евала...

Хах, а ти... Просто гледай да си ги говорил тия неща... Казваш, че не си... Okey, вярвам ти... И все пак просто знай, че мога да заеба всеки... И няма да ме ебе xD... Хихи каза, че ако била на твое място щяла да ми се ръзсърди ,защото въобще се замислям... Пхах, ма аз съм куче, какво да направя xD. И дръж ги далече всичките си приятелки и бивши, щото явно много не ме долюбват xD...

Много малко ме боли, да не решите, че ме е доебало... Просто ми писна от някакви смешни дето хранят по скайп ... Да беше веднъж, няма проблем, ама, милички, айде по-лекичко с комплексите... Мен ми е тъпо просто вече да ви отговарям :Д... Но знаете ли, яко забавни сте като се мъчите да ме сдухате... Хах, никога няма да успеете, ама никога... И не се занимавам с вас заради Тими, в никъв случай няма да се държа толко селски... Просто никой, абсолютно никой няма право да се занимава с мен хранейки ме... Хах, същност нямам нищо против, но поне да имат доблестта да ми го кажат в очите :Д


Пхахаха, омръзвате ми вече xD... Вие и комплексарските ви истории ... Просто е адски тъпо да храниш някой без да го познаваш, нереално глупаво... :D... Ма то същност трябва малко мисъл за да го разбереш това и малко мозък ... :Д... А на вас това явно ви липсват ... Освен това да вярваш сляпо на някакви слухове също не е най-умното нещо, но знаете ли , точно през патката ми е ... Хах, сама съм била ... Мога да цитирам Ками, като и го казах... "Да беее ... Ти ако си сама, за нас не знам какво остава. Направо си най-самотния човек, затова нямаш време никога за никой..." ... Това, че споделям с някого не значи, че мога да споделям само с него или че съм сама... Но за да стигнеш до този извод пак трябва да помислиш малко :Д . Смисъл супер дразнещо е някой да опитва да застане срещу теб без да подозира възможностите ти... Мислят си, че могат да ме сдухат или да ме убедят в някакви простотии. Не съм сама, ебете си майките... Защото когато копирах на Еди чатовете той каза "И кой трябва да бием ?"... На когото и да казах все щеше да им "съсипе живота "... Хах, дори някви хора, с които се държа кофти ми казаха , че само някой да ми се издърви и ще му ебе майката... Хах , знаете ли, прекрасни сте.... Обожавам ви за това, което сте готови да направите за мен... Но няма да има нужда, споко... Тия са толкова смешни, че само по скайп много знаят, а на живо като ме видят и гледаш как не смеят и дума да ти кажат... Хах, да гадна съм, когато поискам, но това е защото го мога и защото просто така съм искала... :Д ... А като съм гадна с вас дръжте се и вие гадно, ако ви стиска :Д:Д:Д... Нямам против да се държите лошо и да се мъчите да ме затапите (друг е въпросът колко ще успеете) , но го правете "face to face"... Или за тия много комлексираните поне да е лично :Д... И какво, карате някой да ме "сдуха" в скайп? :Д:Д:Д... Ставате все по-жалки... И много , ама мноооооооооооооооооооооооого смешни... Хах, и нали сте големите козаджийки напушете се яко за мен и се метнете пред някой влак, защото сте скъсали с голямата си любов... :Д ... Иронията е в това, че мен ама хич не ме бъка и не ми е ясно що ме вкарвате във филмите си... О, не, грешка... Карате приятелите си да ме вкарат вместо вас :Д

Изпивам бавно топлия ден
Той не спира да говори бързо
Разказва колко близък е с мен
и как бавно лудостта умира
Прескачам тъжен път и се смея
Не докосвам ли красиви чудеса....

Толкова умно, че е трудно да го разбереш...

Куче, липсваш... Щях да ти се обадя ма от шибаната нова година имам баси сметката...
Обичам те...

Хохохо, честита нова година... Желая много щастие, здраве, успехи, любов, късмет... От всичко по много... Всичко най-най...
Мухаха и кой му се падна любовта от всички възможни баници :D:D:D... Дали не съм дупе, а? Че даже и къща, та някои хора заключиха, че ще избягам с някое гадже :D. Най-яката... Та по този повод реших, че онзи ми е скучен, вече няма да се занимавам с него... Мда знам, че е тъпо , но не ме кефи вече, няма я и тръпката...
Ще ставам кучка явно :D:D:D:D:D:D Вече не искам да ме боли за който и да е било... Нито искам нещо сериозно... Да не решите, че нещо е станало... Хах, просто настроение ... Колко яко би било да съм като преди... Хаааах, само Филип би липсвал. Мда, много ...:/ ...