Краят за един е начало за друг... Явно така сме устроени... Кръговрат... Когато нещо приключи за нас, не значи, че е приключило за всички.. Напротив... Дори да говорим за една и съща случка, за една ситуация между двама души... Всичко е въпрос на възприятие... Въпрос на разбиране за света и хората... За човешките отношения... Защото всеки приема случилото се по различен начин... За един забивката (примерно) е начало на нещо голямо... На нещо огромно и прекрасно... На нов период, нови обстоятелства... На любов... За друг пък нещата стоят по съвсем различен начин... Забивката, проявата на спонтанното животинско у хората, е начало единствено на краят... Те мислят различно... Щом си показал това желание, то тръпката изчезва... Според теб... За теб това е гледната точка... Навярно песимистична, но вярваш в нея... Така мислиш, че мисли и другия... Мислиш, че ти се е наситил, че не иска да те опитва повече, че достатъчно те е гледал... Но дали това не е просто страх да не бъдеш зарязан или отрязан...? Ми... Не е така. Не мисля,че мъжките индивиди лесно се отказват... Повярвайте ми, това насира нещата... Защото момчетата наистина са спонтанни в повечето случаи... (повечето момчета)... Казват каквото мислят, каквото им е на душата... Нямат задни мисли, мааамка му... А ние... Хах, ние търсим под вола теле... И това е нереално тъпо, дори смешно... Щом някой те е искал вчера, то няма логика да не те иска днес... Та... Нека бъде началото, нека бъдат щастието и обичта...

ПП: Това беше...