Глупаво е да плюем по човек, с когото сме имали нещо... Или към когото сме хранили нещо...(Било то чувство или просто желание, животинско, първично привличане!)... Все едно плюем по себе си, по взетите решения... По миналото си... По всичко мислено и немислено навреме ...Не мисля, че е правилно ... Миналото си е минало, ще продължи да бъде такова... Все така необратимо... Не можем да променим нещо, дори да искаме, не можем да заличим спомена за случилото се от главите на останалите...П0-добре да мислим за хубавата част на нещата, позитивната страна... Приятните спомени с даден човек... Незабравимите изживявания... Иначе губим себе си... Там, между минало, настояще и бъдеще, губим личността си и начина си на мислене...Така започва да се губи смисълът, връзката... Заличавайки миналото (стараейки се да го заличим) губим същността си... Защото чрез взетите решения в миналото (и миналото) ние сме изградили себе си... Безсмислено е ... Защото, ако някога сме имали нещо с някой (независимо какъв е бил и какъв е сега), то значи тогава сме имали нещо към него... (желание, чувство, страст...)... И ако сега храним този някого, то храним миналото си АЗ, което е в основата на сегашното ни АЗ... Слeдователно храним себе си.... От друга страна хората се променят, което дава началото на съвсем нова, различна теза...(над която не ми се мисли точно сега)... Може да сме xаресвали (или да сме имали общо с ) нечие минало АЗ, което вече се е превърнало в ново съвсем различно мислене (ново АЗ)... Но като се замислим старото АЗ при всички положение е в основата на новото (колкото е различно да е та...).... Тоест цялата теза пропада... Според мен никой не може да се промени толкова... Просто... Не хранете тези, c които сте имали нещо ;]