И когато дойде моментът, никой не може да спре случващото се... Неизбежно, непредсказуемо.. Приближава се и рано или късно, с или без желанието ни, просто става... Никой не може да промени написаното, никой не може да спре случващото се... Никой не застава на пътя на упорития, не се опитва да спре целеустремилия се... Инатът е голямо нещо и макар да не е голям добродетел, помага на хората... Защото най-често за да си сигурен в успеха си трябва да притежаваш най-вече инат... Евалата на тези ,които не се оставят на пречките, на тези които се борят, дори със сетни сили за желаното... Било то голямо или малко... Лесно или трудно постижимо... Евалата на тези, които не се депресират след като ги отрежат, а продължават да искат своето и да правят нещо по въпроса... Евалата, защото те са тези, които успяват... Тези, които получават и се чувстват удовлетворени от живота... Защото трудно полученото нещо се цени повече от останалите... Защото се чувстваме силни и удовлетворени след като получим желаното след като сме го спечелили по-трудно ... Така по някакъв начин доказваме себе си и възможностите си... Но не, това да искаш своето до последно не значи, че си комплексар и се нуждаеш от самодоказване... Просто значи,че си силен, че знаеш какво правиш и си сигурен в себе си... Сигурен в правотата си... Аз съм упорита, дори може би голям инат, но не вярвам достатъчно в себе си... Всъщност вярвам, но не когато трябва... Да, трябва и воля... Браво на тези които успяват... На тези,които им стиска да повторят опита и в крайна сметка успяват...

ПП: Беше хубаво...