Не съм писала от някакво време насам, но не се сещах за нищо умно, а и някак не ми идваше музата... Не, че сега тя е много с мен, нооо някак си се справям...

Мислех си за истината... Просто така като цяло... За всеки тя може да бъде различна... Всичко зависи от гледната точка... И от приоритетите... Аз лично мога да си играя с истината... Мога да пречупвам през различни ъгли, да я изразявам по друг начин... Мога да я променям без да лъжа... И не само аз мога... Въпрос на интелект... Всеки успява стига да иска, стига да е притиснат от тази истина достатъчно много... Мотивацията е важна... И трябва просто да повярваш в себе си, в способностите си и в своята така да я наречем нова истина, променена от обстоятелствата... И все пак, когато кажем тази истина по този друг начин (не лъжа), защо започват да ни мъчат угризения...? Или поне мен... Хах, достатъчно...
Да мога да лъжа... Мога без да ми трепне окото... Защото вярвам в своята истина... Да, истината, която не може да ме спре... Истинската истина, която не може да ми попречи по никакъв начин... Тази, която би ми помогнала или просто би ме спасила, когато ми трябва... Която мога да казвам без да се колебая, защото вярвам в нея... Моята истина... Аз съм добра, защото се усещам, когато лъжа, защото някак разбирам... И може и да не личи, но после се замислям за тази лъжа или променена истина, както искате го наричайте... И ми става някак тегаво, защото съм променила тази истина...

Хах, да някак музата я няма...