Влюбена...плс...не и аз...

Някой би ли ми казал как се нарича чувството,когато ти се иска да полетиш само при мисълта за даден човек?Да ти е приятно да го гледаш и когато се обърне да се панираш...?Когато ти говори стомахът ти се свива...А когато те гледа да те е страх да помръднеш...?Любов?Дано не е любов...Дано.Но като се замисля по всички филми и по всички приказки това е любовта...Просто някак не ми се вярва...Не ми се иска да е така.Не би било нормално...Не би било честно...Не и в него...Той е...странен...На моменти ме плаши с лигнята си ,а в други-със сериозността си.Никога не съм имала проблеми със странните хора...Радват ме,но никога не съм харесвала подобен човек...И това е най-странното...Някак невероятен е и може би ме разбира...(Единствено той не се хили като казах,че не искам деца-макс 1,в най-най-добрия случай.)...Е да не казвам ,че много сме си говорили...В повечето случаи съм заета да му се усмихвам...=]Не ,че не съм била и друг път така (Хихи твърди ,че с Марио е било най-зле)...Просто не искам да съм така...Човекът си го бива-да ,но това да ми пука толкова за някой,който познавам едва от месец-два не ме влече.Аз така и така не обичам да харесвам толкова много някой... той не е кой знае какво...Ако го бях видяла на улицата най-много да му се изсмея,но след седмица с него разбирам ,че е невероятно печен...(Не казвам,че не е готин-напротив,просто никога не съм си падала по такъв тип момчета...Той малко чалгарче си пада,но се облича смъкнато..(е почти-панталонът само).Абе готин е много и има хубави очи...).Като се замисля,ако не го познавах дори нямаше да го погледна,сега го гледам...и то доста често=]...Той не е нито в стила ми,нито в мечтите ми...(замислям се ,че и такива нямам)...Надявам се да ми мине до ден-два,просто така не се живее...Не ми харесва да съм влюбена,нито аз да харесвам някой...В повечко ми идва в последно време особено...Нуждая се от почивка...Отегчена съм от сериозните неща...Трябват ми еднодневни,кратки и непринудени афери,с хора ,за които не ми пука...