Past or future?

Чувствам се невероятно объркана...Миналото,настоящето и бъдещето ми са объркани в една равномерна каша и аз не мога да се оправя...Не ми стигат дилемите за "перфектността",ами и това...Уау...Аз си се чудя какво да правя с футболистчето при което миналият ми (може би сегашен донякъде)най-добър приятел (скейтърче) се появява...И..."Кажи и да не ме забравя...".Звучи невероятно плашещо,ако го познаваш.Много ангажиращо.Той...Не казва нещо току-така...Мисли нещо...Страх ме е...Ако се натресе в училище?!Ще се поболея...Дано не се получава така.
Всичко е някак много "перфектно"...И те са перфектни ,но поотделно и различно...И двамата са успели по някакъв начин...Левичари...(Имат хиляди общи черти,които не възнамерявам да изреждам много от тях)...Избухливи и готови да се бият в името на нещо,което имат за правилно...Много са печени,лепят им се момичета..."перфектни"...Само че в никакъв случай не трябва да допускам да се срещнат в мое присъствие...Всичко ще стане прекалено "перфектно" и ще последват проблеми...(Почти убедена съм...).Те...Ахеах..."Миналото" ще се заяде като разбере ,че има бъдеще (демек,че е забравен) и...*бум*...Няма да е много весело...Ще побеснее...Но няма да го покаже.Ще започне да се заяжда и подиграва за някакви глупости...(Познавам си стоката.).Само че "Бъдещето" прекалено много прилича на "Миналото" и няма да си мълчи...Познат сценарий...С кофти край...

А ако се наложи да избирам между "Миналото" и "Бъдещето" нямам идея какво ще правя...Държа на тях...И на двамата=].Не бих могла да избера...(Както казва Хихи-ще тръгна с мъжа си=]).Те са страшно еднакви и в същото време коренно различни...Наистина не мога да избера...В единия виждам вяра и сигурност...Нещо опознато и мило...А в другия...Ново начало...без глупави грешки и недоусмислени ситуации...Просто всичко започва на чисто...

ПП:Евала на футболистчето ,че за толкова време постигна нещо ,което малко хора правят въобще...(Трудно е да ми станеш близък.).И постигна това да си мисля за него докато мисля за човек,който е част от живота ми осем години...Браво!=]

Прекалено перфектен си,дееба...

Та...пак футболистчето=]...Няма да е толкова лесно да го заеба.Той е ...По-перфектен от колкото очаквах.Мислех си ,че е тъп женкар,който няма и капка мозък,че държи на спорта и се ебава с тези ,на които не им се отдава...Сбърках,сериозно сбърках...Той е...мил.И не ми се държи кофти ,че не ме бива във физе-то...Казах,че нямам и понятие как се скача,а той почна..."Абе,не можеш...Ще те науча.".И странното беше ,че докато аз се мизерилилих (мой глагол),той седя до мен и казваше"Браво!"...А аз наистина бях много трагична.Съзнавам ,че колкото и да е странен и откачено надут понякога,просто е добър...А на него не му личи ,че е добър...Като го видиш и си мислиш-"Ахеах...Поредният разбирач на наивни сърца!".Прилича на няк`ъв...дето върти 5 гаджета по през ден...Аз това си мислех...Но той....уау...Седи и ти се усмихва...С най-милата усмивка на земята...И ти не знаеш какво да правиш...Просто се чувстваш като парализиран и не можеш да кажеш нещо лошо на такъв човек...Само с поглед е способен да ме изкара извън мен...Да ме накара просто да си мълча и да не развалям приятното му изражение по никакъв начин...Да се правя,че всичко е наред само и само да не го разочаровам...От една страна като човек ме кефи наистина много,но от другата са принципите и фактът,че вече не ми е интересен...Чувствам се...Гадна и ужасна...Той е така идеален , а аз дори не го харесвам...Е само като приятел...Баси...Сериозността му ме плаши...Перфектността му също...Като цяло ме плаши...Само защото е прекалено идеален.И не знам какво да правя...За пръв път се колебая...Моят избор или редният!?...Аз наистина съм гадна... Просто се замислям и...Хихи права беше...Наистина не съм добър човек...Просто сама не исках да си вярвам...Сега се чувствам виновно...Въпреки че нищо не съм направила...Засега...Замислям се,че на него може би наистина му пука...Може би държи на мен истински и иска да се получи нещо истинско...Общо взето "истината" ми идва в повечко...

За класа=]

Днес беше хубав ден...На ясно съм ,че всеки ден може да е такъв.И това е мнооого весело.Трябва да не мисля толкова какво мислят хората.попаднах на печен клас и хората ме харесват такава,каквато съм.Усъзнaвaм го и започвaм до бъда просто себе си...Без измислици и премълчавания...Простичкото на вид и странно отвътре момиче...С моите проблеми и глупави мисли...Радвам се ,че ме приемат...Честно казано не съм предполагала ,че това е възможно ,ако се държа така...Голяма победа за мен...Намерих нови приятели и "сродни " души =].И така ще е 5 години занапред...Супер...

Целувките :*

Такам...Доста тъпо заглавие,но като се замислиш е доста обширна тема...Понякога не ти ли се иска да целунеш някого (противоположния пол визирам)?Просто да го целунеш...Без обещания и безсмислени кроежи...Без празни надежди за съвместно бъдеще?Обикновена целувка,която да продължи 30-ина секунди и край...-всичко е както преди въпросната целувка...Към човека не изпитваш нищо...Просто моментно сексуално привличане.Да ти хареса някой,по някакъв начин да го искаш...Но само за момента-без много мислене.Би било велико...Но не е така.И може би това идва от заухавите момиченца,които си мислят ,че като забият някой вече трябва да пресмятат колко деца могат да отгледат.Смисъл...те момчетата са отворени по природа и не им е проблем да забиват мацки,но ние-жените тъпи,осираме нещата.Като се замисля повечето момичета вярват в любовта и измислените от тях мечти...Е да де , ма аз не съм такава...Живея за момента,мисля бързо...Каквото реша това правя.Падам си инат и са малко хората и нещата,които могат да ме спрат (ако въобще има такива неща.).И защо когато вчера съм се забила с някой,просто така -без да го харесвам днес,трябва да се обяснявам и да се извинявам един вид ,че съм го направила.Това си е моя работа.Ще си правя каквото си искам.Имало е моменти ,в които казвам ,че съм била пияна само и само за да не ме разпитват.И така е по-лесно-държа да кажа...Мнооого по-лесно.Някакви клюкарчета да ме мъчат-е не,мерси.Та защо един "експанзивно-импулсивен" човек като мен да не се отдаде на мига?-защото трябва да се следват стари мисления и разбиране от времето на баба ми,които сега звучат смешно...(Пример - баба Радка...Няма значение коя е-който трябва ще ме разбере).
И така-не мисля,че изобщо мисленето на хората е правилно,особено в тази си гледна точка.Това,че искам сега някой (нещо) не значи ,че ще го искам и утре.Това съм аз ,може би прекалено импулсивна.Но не ми пука какво мислят хората.Нека всеки се оправя както може (в това число и аз).

Прегръдката...

Има ли човек,който може да живее без прегръдки?-аз не.Не ми стига колко е студен светът сега (хората са безразлични и алчни) ами и без прегръдки...Обичам ги!Много истински и топлещи...Колкото и тъпо да звучи е така...Познавам хора,които имат наистина топли прегръдки,даряващи сила и надежда.Имам един приятел...Моят мечо...Обичам да го гушкам.Когато го гушна просто не искам да го пускам...На вид студен и безразличен ,но като ме гушне просто давам всичко да не ме остави...Уау колко искам да го гушна...=]...И моят минало-сегашен -най-добър приятел...като те гушне се чувстваш мъничък и незначителен,но в същото време с подкрепа зад гърба си и невероятно силен...Знаеш,че можеш да разчиташ на този човек и че докато си в прегръдките му няма нещо, което може да те засегне или нарани по някакъв начин...Чувстваш се в безопасност...Просто ти е готино...Има и гадни прегръдки,но са много малко...Различни хора -различни прегръдки...Не може човек,който те мрази да те стопли (било то духовно или в буквалния случай).

А за самата прегръдка...Нещо много малко,но в същото време невероятно съществено и важно...Нещо топло и мило,без което аз лично не мога..Нещо...което ти дава сили и сигурност...Просто и елементарно,но толкова животворно...Прегръдките са знак за близост и увереност-не прегръщаш някой си...(Е може,но не е толкова истинско и мило...)...Нещо наистина истинско и размекващо хората...=]

Просто ... секс

Една тема,доста нетипична за мен...СЕКСЪТ....Това е нещо велико...Нещо,което трябва да се изпита ...Аз,естествено-като пълен тъпак,отказах да го изпитам.И то с човек ,с който щеше да си струва...Но какво се очаква от мен...-винаги се прецаквам,винаги духам.

Сега ми е странно .Замислям се,че може би бих пуснала на този един човек,с който щеше да се струва...Но вече няма да е същото...Изпуснах перфектният момент ,с перфектното място и перфектният човек...Не мога да върна момента...Постъпих тъпо,но може би просто не съм искала и не ми е било до това...Това,че съм отказала не ме притеснява...Радвам се,че съм държала на себе си е мисленето си...Просто може би тогава беше..."перфектно".

А относно първия път...Ахеах...Има 2 варианта...Или ще бавя човека и ще му имам доверие...Ще го мисля за добър избор,ще е много готин и аз ще му се радвам за момента.Искам да мога да кажа "Ахаха аз за пръв път спах с еди кой си..." и да се гордея...Да ми завиждат...Просто би било яко...=]

Вторият вариант е далеч по-цветущ,но не толкова привлекателен за мен...Ще се нафиркам да козирката и ще спя с някой...Надявам се да не помня нищо...Просто би било главоломно и някак разтрисащо...Не ,че не съм била никога пияна...(Дори звучи смешно казано или по-точно написано от мен.)-Напротив...Прсто ако се осирам винаги,абсолютно винаги, го правя качествено...Като няма да е с Мистър "Блян" поне да не го помня....=]...Та така...Просто ще се напия и няма да помня нищо -на сутринта просто вече няма да съм девствена...

Мен ме влече първия план...Някак много ме кефи да се фукам...Би било весело...

И другото ,което си мисля относно секса е ,че наистина ще бавя първия,а после вече ще им се пускам по-лесно...Като мисля се убеждавам все повече в това си мислотворение=]...Първият се помни.Останалите са просто поредната бройка,поредното забито гадже...Поне за мен ще е така...Не си падам по обвързването-винаги е било така...(Може да звучи курвенски,но не е така...).Просто не мога да си представя ,че някога ще помня всеки,с който съм спала...Ахеах...Това няма да съм аз...

Последното нещо ,което се сещам по темата е,че има хора,които са наистина много готини,но каквото и да стане не бих го направила като за 1-и път с тях.Футболистчето,примерно...Аз,първи път,аморче...новата комедия-НИКОГА ...Той е много сладък и умен и...симпатичен,но би било тъпо точно аз да го направя с него за 1-и път...Аз си падам пънкарче,дееба...Пък и честно казано ме е срам от факта,че е аморче...Сега ,като си го представям ми е смешно...Аз и той...по-нататък,далечно бъдеще -да ,но сега...Да бе!Печен е,но се вписва само във втория вариант...А аз се целя към първия=].

ПП:Нищо лично спрямо мая лигавник...Много си е готин и е много пич=].

Аз съм била велика бе?!=]

Не очаквах да успея....Уау...Постигнах го ...Сега той може би ме харесва...(Не съм 100% сигурна,но...)Аз съм...Велика...Наистина велика...Проблемът ми е,че винаги спирам да искам нещо щом го постигна...Това ми начинание не е изключение...Вече ...ахеах...как да се изразя...Не ми е интересен...Аз съм...кучка!?Баси ...яд ме е.Тъпото е ,че съм прекалено егоист за да правя нещо против волята си...И-да,ще се наложи да опознае истината момчето...И от това отново ще патя аз-гадната...Гадно ми е...Чувствам се злобна и честно казано не съм наясно дали искам да се променя...Аз съм такава...И това е гадно...Малко са хората,способни да виреят около мен...А дори и да се намери такъв аз намирам как да осера (sry за думата) нещата...Момчето е свестно ...и е готин...Само ,че аз съм прекалено заета да си мисля за това ,което нямам...И не обръщам особено внимание на хората ,които трябва...А това...не се гордея с този си навик...Наистина съм кучка...голяма кучка...Не зная как ще се оправя...Може би ще забавя нещата или ще ги замажа -както винаги...Надявам се да нямам проблеми и да го е срам...Абе все някак ще се справя...
И така както ме е яд ,така и ми е невероятно весело...Баси ...Аз го харесвах...и съм го накарала да ме хареса...Велика съм!!!Това е голям успех-той си пада плейбой:D...

Благодаря...

Пиша тази публикация само с една единствена цел...Искам да благодаря...Благодаря на приятелите си просто защото ги има...Няма за какво друго да ви благодаря...Някак не ми се пише толкова...Доста време и страници ще излетят=]...На наще....Колкото и да се караме наистина много ценя мнението им и им благодаря за подкрепата=]...
Мерси на съучениците ми...хората от ежедневието ми.Много сте яки и много весели...Тъпо е когато "някои" отсъстват...Супер печени сте и с вас е наистина приятно с всичките ви глупости и измишльотини...Наистина сме страшен клас и аз лично ви приемам...Мерси и за това,че се вписвам в колектива=)...
Мерси на кучето ми...Тъпо звучи,но когато се сдухам той идва и е много миличък .Нищо,че мама го мрази заради пакостите му аз си го обичам.
Благодаря на даскалката по испански,защото не пише 2-ките ,а ги смята някак...(стават 4-ки:))И да-защото първа ми запомни името...
На старото ми училище...Без него,хората и учителите там аз нямаше да съм такава.Вие ме направихте това,което съм.
На рибките ми...много успокояващо ми действат...
На познатите ми ... Вие сте с мен през ежедневието ми ,а в повечето време изкарано навън е весело...
Мерси на Simple Plan,Blink 182,GC,Wosh,Yoko,LP и Green Day...Много добра музика правите ...
На приятелите,с които съм се разделила по някаква причина...Просто сме имали разногласия...Все пак сте били част от обкръжението ми...
На човекът,който беше мой най-добър приятел дълги години...Ти ...ахеах...Обичам те...
И да на...най-добрата си приятелка,която....ахеах...Абе надали и пука ,че и благодаря...(Надали ще се сети за мен в скоро време...Все едно...Има за какво да и благодаря...Много пъти ме е изслушвала и би било тъпо да я изпусна...)
И последното,което ми идва на главата сега-Благодаря на хората,които се сещат за мен...(Дори да не сме много гъсти самият факт,че го правите ме кара да ви благодаря..)

Love sucks!!!

До този извод стигнах.Не ми е нужна любов...Не ми е изтрябвало нищо по-сериозно от една седмица=].Много е ...тъпо да обичаш някой,който почти не познаваш.А футболистчето...ахеах...омръзна ми,а и не ме кефи вече...(Какво да направя-казах,че мненията ми се менят невероятно бързо=].).Та взаимоотношенията ни като приятели някак повече ме влекат...Днес бях абсолютно сигурна във факта,че не изпитвам нищо друго освен приятелски чувства и ми беше наистина весело...повече от всеки друг ден=].И той е....оказва се,че е аморче...Това слага край на прекрачването на принципите ми...Бива футболистче,бива скрито чалгарче,но аморче!?Ахеах...и Бог да беше нямаше нищо да стане.Стига толкова жертви в името на едно момче...обикновено момче...А така...като сме приятели...Задръжките падат и не ми пука какво ще мисли-държа се като себе си.А той и така ми се усмихва пак така...И поне на мен ми е весело.Дори така си говорим повече.Когато го харесвах ме беше шубе да не се изложа нещо,а сега...Баси веселото е!

Сега си го набелязах като приятел...А когато си поставя нещо като цел...Няма някой или нещо,което да ме спре."Целта оправдава средствата".(Ако до тогава не ми омръзне съвсем.).Той ще стане моят нов-най-добър приятел...Ще стане...И ще ни е весело.На мен ще ми е весело...Аз съм най-алчният човек...Мисля за себе си ...:р...Ахеах...Честно казано не мога да си представя как забравям сегашния си минал best...(Кралица съм на изразяването.)Някак прекалено много държах на него,но....Абе честно казано днес ми е прекалено весело за да се сдухвам ,мислейки за него...Някой друг път=]...Само едно нещо мога да кажа сега за него...Ако не го обичам сега...(в което силно се съмнявам...) то поне го обичах...=]Обещавам някой път...Някога...Ще говоря за него...(Честно казано не искам да идва този ден...За да си мисля за него значи ми е гадно...мнооого гадно...)

Ахеах...Защо ли...

Много е гадно да разбереш,че има дни,в които настроението ти зависи само от 1 човек...Човек,за който не си и подозирал,че ще ти пука въобще...Не много весело да ви кажа...Схващаш,че той е супер важен за теб и ежедневието ти,макар да го познаваш от скоро и привидно да не те ебе за него...Не вярваш...в началото...Но след един напълно безсмислен ден,не удостоен от присъствието му разбираш ,че може би неприятните ти подозрения (каквито са те в случая),се оказват чиста проба истина...На мен не ми харесва...Не обичам да ми пука за нещо или някого (особено,ако не го познавам много добре).Не знам защо,но дълбоко в мен е заседнала мисълта,че след след нещо хубаво идва лошо...Вярвам в равновесието на тези сили...Ако предположим (така трябва да е) ,че любовта или привличането между двама души (почти убедена съм и силно се надявам на второто) и фактът,че им харесва е нещо хубаво,то тръпнем в очакване на лошото...Чудя се откъде ще дойде и как ще ме засегне...В момента силно се надявам тези сили да нямат своето равновесие...Дано греша в това свое мислене...

Та по въпроса (или по-точно по заглавието)...Мисля си как може човек толкова бързо да стигне до мен...Водя се недостъпна и трудна за повечето хора...Малко са тези,които са съумели да станат мои приятели и да стигнат до същинското ми "аз". А някакъв пълен идиот (не чак толкоз тъп за да влезе в това училище,но все пак) се появява и променя принципите,мисленето и нодостижимостта ми...К`ъв е тоя бе?!И кой е,че да го прави толкова показно...Някак не ми харесва да разбирам,че някой си ей така минава през иначе здравата и ми стена...(Баси изречението...тъп съм=]).Надявам се да сте ме разбрали ,но дори да не сте го направи.r-за мен не е толкова важно.И да-не ми харесва да разбирам ,че ми пука за някой (нещо).Доста бързо...Голям успех за момчето-страшно падение за мен.Явно с всеки ден ставам все-по балък...Ахеах...аз?!

И днес...този леден зимен ден...беше обезсмислен...Заради НЕГО.Не искам да става така.Никога заради никой не се е скапвал деня ми!А този не беше съсипан...просто ми беше скучно без него...Което по никакъв начин не ме успокоява тъй като и това е много от мен...=]...Баси....чуствам се странно ...Той е странен....И най-странното е,че невероятно много ме влече...=]

Относно "Обичам те"...

Уау...Как може хората и за "здрасти" и за "чао" да казват обичам те?!Не казвам ,че и аз не го правя-просто точно сега ми се струва адски лицемерно...Аз го козвам искрено само на 4-ма човека...И това е гадно...Някак се губи смисъла на вълшебното, истинско "обичам те",което малките момиченца чакат да чуят от своя принц...(Друг е въпросът ,че в повечето случаи този така наречен "принц" е яхнал стария трабаннт на баща си , вони на пот и е грозен...В повечето случаи...)Мен би ми било адски трудно но човек който обичам истински ...Някак по-лесно ми е да го казвам без да го мисля...Да не ме ебе какво ще ми кажат от другата страна...По-лесно е.Не знам дали сам обичала истинска ...Обичам най-добрия си приятел и най-добрата си приятелка...Да имало е момчета от които стомахът ми се свива ,но да обичам...-да бе да...Не и аз...Все 1 да кажеш ,че Пинокио не лъже или пък ,че Звярът е красив...Аз съм...гадна...Трудно се привързвам към някого...Но това не значи ,че нямам гаджета...Просто не се сещам за гадже което да съм познавала добре...Харесваме се и...готово...Нито той се интересува за момента нито аз...Ако продължи дълго -да ,но иначе...Баси идиота съм...Не ме ебе за хорските чувства...Обаче когато става дума за някой,на който държа или такъв ,с който ще се виждам всеки ден поне 5 години напред...Замислям се..Някак не върви да се впусна ей така...

Та за "обичам те"-трудно е да го кажеш на някой,който наистина обичаш...И това е злобно ,защото се очаква да го правиш по необясними за мен причини...Не е нужно да обичаш някого за да ходиш с него дееба....

ПП:НЕ СЪДЪРЖА НИКАКЪВ ПОДТЕКСТ И СКРИТИ ПОСЛАНИЯ!!!

Супер много се радвам за тях ...=]=]=]

Баси яката новина...Тя и той...Баси веселкото...Много ,наистина много се радвам...Честно казано се радвам повече за тях,отколкото за мен...(евентуално)...Супер...Мъча се да ги сватосам от както се запознах с него...Дори ако тръгна с "скейтърчето" или "футболистчето" не бих се радвала така...И Хихи -не ми давай акъл -не бих тръгнала нито с единия,нито с другия точно заради моите гадни,шибани и ебани принципи...Знам тъпо е...Но...принципи...=]...Как да кажа...Сладки сте...А аз и някой от тях...не,не мерси...Просто знам,че всяко хубаво нещо има своят край...А след краят на нещо,за което ти пука боли...Мен ме писна да страдам за сульо и пульо и не искам да си хабя сълзите си за някви...които в последствие се оказват идиоти...Пък и прекалено много държа на тези двамцата....(Нищо ,че единия го познавам от доста малко време вече знам,че си струва...).Наистина ме е страх...Но не обичам да говоря по тази тема някак много се сдухвам и някак не съм фен точно сега...Не бих рискувала приятелството си с някой от 8 години или за 5 поне напред (какво да направя-2-ма са=]=]=]), заради нещо което (доколкото се познавам) ще трае месец макс...Не знам а за футболистчето Хихи...-кефи ме още повече след днешния ден=]...И все пак ти рискуваш...евала...но аз не мога да го направя...Да-може някога да съжалявам много за това ,но съм особено предпазлива особено с хората,с които мисля да градя "светло" съвместно бъдеще...Не мога да си позволя това,нямам тази смелост...(за което Хихи шапка ти свалям)...Сигурна съм,че ще съжалявам,но нищо не мога да направя по въпроса...Някак при мен всичко се получава от само себе си и не искам да притискам нещата...Ако се получи няма да се дръпна,но няма и да се натискам...Прекалено много ми пука...Знам ,че ако се замислите ще ме разберете...

ПП:Хихи наистина много,много ,много се радвам за вас...=]...Обичам те!(Надявам се да не звучи лесбийско и той да не ревнува...Няма нищо общо с това "обичам те" на Вики...:*)

Влюбена...плс...не и аз...

Някой би ли ми казал как се нарича чувството,когато ти се иска да полетиш само при мисълта за даден човек?Да ти е приятно да го гледаш и когато се обърне да се панираш...?Когато ти говори стомахът ти се свива...А когато те гледа да те е страх да помръднеш...?Любов?Дано не е любов...Дано.Но като се замисля по всички филми и по всички приказки това е любовта...Просто някак не ми се вярва...Не ми се иска да е така.Не би било нормално...Не би било честно...Не и в него...Той е...странен...На моменти ме плаши с лигнята си ,а в други-със сериозността си.Никога не съм имала проблеми със странните хора...Радват ме,но никога не съм харесвала подобен човек...И това е най-странното...Някак невероятен е и може би ме разбира...(Единствено той не се хили като казах,че не искам деца-макс 1,в най-най-добрия случай.)...Е да не казвам ,че много сме си говорили...В повечето случаи съм заета да му се усмихвам...=]Не ,че не съм била и друг път така (Хихи твърди ,че с Марио е било най-зле)...Просто не искам да съм така...Човекът си го бива-да ,но това да ми пука толкова за някой,който познавам едва от месец-два не ме влече.Аз така и така не обичам да харесвам толкова много някой... той не е кой знае какво...Ако го бях видяла на улицата най-много да му се изсмея,но след седмица с него разбирам ,че е невероятно печен...(Не казвам,че не е готин-напротив,просто никога не съм си падала по такъв тип момчета...Той малко чалгарче си пада,но се облича смъкнато..(е почти-панталонът само).Абе готин е много и има хубави очи...).Като се замисля,ако не го познавах дори нямаше да го погледна,сега го гледам...и то доста често=]...Той не е нито в стила ми,нито в мечтите ми...(замислям се ,че и такива нямам)...Надявам се да ми мине до ден-два,просто така не се живее...Не ми харесва да съм влюбена,нито аз да харесвам някой...В повечко ми идва в последно време особено...Нуждая се от почивка...Отегчена съм от сериозните неща...Трябват ми еднодневни,кратки и непринудени афери,с хора ,за които не ми пука...

Уау...Не очаквах

Беше хубав,много хубав ден...Да беше...Преди доста светкавично да ми се изясни една истина,която не исках да осъзная...Беше...болезнено да прочета нещо което ми бяха казвали и аз не вярвах...и то написано точно от него...(Изливам чувствата си и,не е важно за мен да разберете...просто трябва да споделя.)...Не очаквах,че ще боли ....Мина доста време, а и не исках да общувам повече с него.Не ми пукаше,че ме търси...Бях го отписала...Той все още звъни ,но вече нямам абсолютно никакво желание...Той го е направил?!Не мислех,че ще стане ...а и е на сериозно...Боже в последно време го режех много яко,но дори не можех да си представя ,че още ми пука...Сега го разбирам...И пак нищо не мога да направя,защото и той и аз знаем ,че като кажа нещо го правя-независимо от обстоятелствата...Няма да го потърся ,колкото и да го искам.Надявам се да успея да го се сдържа да не вдигна телефона (ако има следващ път)...Мразя лошите изненади - ненавиждам ги.Как мразя да боли...Да - не го очаквах и това беше от тези "приятни" моменти, в които се чудиш дали да чакаш да стигнеш до Кърджали или да се възползваш от прекрасната,любима на майка ми тераса (Които ме познава - разбира намека)...Не го виня...Продължава - не може да ме гони вечно.Просто някак не ме израдва тази негова постъпка...Нищо не ми е направил и не се е отказал да ме търси...Но беше гадно да разбера,че не съм единствена...(Абсолютно нормално като имаш предвид ,че ме харесва 6 години, а аз винаги го режа...-много изродско от моя страна,но не очаквах, че означава толкова много за мен)...На моменти се чудя защо бягам от щастието си...Защо не съм с него...и аз не знам-просто съм странна.А сега...искам го искам повече от всичко,но няма да те потърся...Вече си..."гаджосан"и то с приятелка...На приятелите си държа много и и на най-лошия приятел не бих го причинила...Явно просто искам недостижимото...Когато го имах (беше само и единствено мой...)не се интересувах а сега...

ПП1:Обичам те за всичко ,което прави за мен толкова години...Не ти се сърдя,отново аз сгафих...Знам,че надали ще го прочетеш (дано не го правиш) ,просто трябваше да ти го кажа по някакъв начин ...Така има минимална възможност да го разбереш.
ПП2:Още съм убедена,че ако те потърся ще се отзовеш и това ми дава духовни сили за живот...Знам,че може да ходим...Ще го направиш за мен...но ме разбери -страх ме е наистина много...Не съм сигурна защо ...Просто не искам да те губя...)звучи тъпо ,но като погледнеш от моята страна е така...донякъде)

Нещастник...

Замислям се ,че не мога да държа на човек,който не държи на думата си.Някак преебващо е...Дори в случая да не ме касае,аз си правя изводите.Просто би било тъпо като разбера за какво става дума сляпо да му се доверявам.Може би и аз греша като ми мисля,че приятелите на моите приятели са хора,на които може да се разчита и държат на егото си...Някак тъпо е да разбирам ,че някой същност не е това,за което го мисля и се променя в лошия смисъл на думата...
Аз лично страшно много държа хората,с които движа в ежедневието си и които възнамерявам някога да нарека приятели,да изпълняват казаното и някак да не падат по-ниско от нормалното...(Мисля,че във всяко приятелство има жертви и карания -за мен е така)...И в случая не ме грее падането от нивото,а просто спазването на казаното...Някак не ме влече вчера да ми обяснява как не би го направил при никакви обстоятелства и да се обещава без дори никой да го кара (дори на бас се ловеше),а днес да "прави" въпросното нещо доста показно и да не му пука какво е говорил вчера.Това си е личен избор и всеки си решава.Просто някои хора нямат идея колко много ми падна мнението за тях...Надявам се и да не разберат...Как да се изразя...Every body loves her...Но мен не ме ебе честно казано.Радвам се ,че го разбрах сега,а не по-късно когато бих държала на този човек повече...Може и да греша в преценката си - не отричам,просто мнението ми беше добро...Но момче,което не си държи на думата...дано греша.

...

Някак ...гадно ми е...Чуствам се тъпо ,защото съзнавам,че хората,на които държа говорят просто ей така и не дават голямо значение на думите си.Не,че в случая ме набърква,просто е някак гадно и съзнавам,че ако става дума за мен дори нямам гаранция,че ще ми обърнат внимание и че ще държат на думите си...Първо говорят нещо а после се правят на ударени...Толкова за това...

Второто,което ме нерви е,че виждам как някои се държат като кучета...Принизяват се много в името на нещо,което някак не съществува...(Надявам се да са разбрали на кого могат да разчитат и на кого не)....Всеки да си прави изводите...Въпрос на избор и мислене...Някои държим на себе си и на достойнството си,а други не.Просто някои държим повече на себе си отколкото други.Това отново е въпрос на избор.Всеки има своето право.И някак как да го кажа...неприятно е да ти плачат на рамото и да утешаваш някой,да държиш на него и да гледаш как някой го "ебва" съвсем деликатно.Просто аз не мога да издържа да гладам как нараняват някой,който ценя.Сама за себе си знам решението-просто няма да ми пука...Но просто би ми било нито лесно нито приятно...Все едно...То си е за човека.След като мен ми е гадно си представям какво и е...Няма значение-не искам да се държа гадно нито да нараня някой...Просто някак идеята да ме ми предложат да изляза с човек ,който не мога да го дишам...-не мерси.Очакваше се ,че няма да седя сама след като се бяхме разбрали и някои казаха,че ще се видим...Все едно...Все в гъз и все в моя...На никой не се сърдя,надявам се никой да не ми се сърди ...Правя си изводите за хората и думите им...

ПП:НА НИКОГО НЕ СЕ СЪРДЯ!

Предаден...

Приятелите...(отново)...Представи си някой от най-най-добрите ти приятели те предаде...Много гадно...На хората ,на които държа поверявам всичко ...Или поне мога да поверя ,ако не го правя...Замислям се ,че супер много хора могат да ме съсипят само от нещата които знаят за мен...Хваща ме шубе...Ужасно е да те преебат...Особено някой ,който е или до скоро е бил част от списъка "Приятели".Замислих се по тази тема поради конкретна ситуация...Две приятелки се карат и едната дъни другата пред трета обща приятелка...За мен това е признак на слабост...Да преебеш "ей така" "добрата" си приятелка...Меко казано -злобно...Независимо защо сме се скарали никога не бих предала така приятел.Някак ужасно е.Какъв трябва да си за да забравяш толкова лесно миналото?!(Чуствам се тъпа ,че не оставям спомените така...Всички останали ли го правят!?)Вслучая "предателят" показва слабост.Разбира ,че не е прав и започва да говори на третият-общ приятел против "предадения".По този начин прави опит за спечелването на симпатиите на този общ приятел.Явно няма кой да го подкрепи...
За мен това е баси предателството.Това , че се караш с някой не значи ,че го отписваш и че вече го нямаш като приятел.А дори и да сте скарани окончателно според мен трябва да спазиш благия тон в името на доброто старо време,в името на приятелството,което се предполага че имате...просто за да си честен.
Аз никога не бих се държала така към някой,който съм имала за нещо (дори в далечно минало).Просто е прекалено злобно дори за мен.=]...Ако се случи нещо такова аз не бих издържала.Честно казано по-скоро бих се метнала от някъде...Сигурно нямаше да мога да си намеря място от нерви и ярост...Бих се чуствала ...преебана.Особено ,ако третият "общ" приятел ми се разсърди цялата ситуация става още по-ужасна.Ти не знаеш какво да правиш и какво да кажеш...просто си преебан.
Човек ,който направи нещо подобно не бих могла да го гледам в очите...Надали заслужава моя поглед...Макар доскорошен приятел той изчезва от лицето на земята и животът продължава...(Той винаги си върви със или без 1 приятел ,на който можеш да разчиташ)...

ПП1:Не съм навита да се самоубивам.Не още...
ПП2:Официално обявявам,че аз такива приятели нямам.Няма почти нищо общо с мен.И...мерси на всички мои приятели =]...Обичам ви!

Приятели и не чак толкова....

Имам приятели...или поне така се води...Какво се разбира под "приятел"?Човек на който разчиташ?Ако беше само това щеше да е лесно ...Замислям се ,че аз не бих могла да се търпя сама себе си ...Много се радвам ,че има хора,на които мога да разчитам ,но съм странна.Като се замислиш в "странното"няма нищо лошо но все пак е плашещо.Мога да говоря с часове и трудно допускам хора до себе си.Смисъл...говоря си с много хора ,прегръщам много хора,но това не значи че са ми близки...Замислям се ...лицемерите ме плашат.Някак всичко е лицемерно днес.Та да не се отклонявам-приятели....За да нарека някой така много трябва да се е даказал.Общувам с хора и ми е весело с така да ги наречем..."добрите познати".А те познатите са много ,повече от приятелите....Ами най-добрита приятели...При мен са 2-ма и честно казано ми стигат=]...Замислям се ,че свиквам с живота в лицемерния свят ...А това не е хубаво...Някак не влече мен и моята същност...И все пак с всичко се свиква...=]Като изключим лицемерите има и истински приятели които можеш да познаеш само в нужда...Това звучи някак банално,но като се замислиш е истина.Хората,които държат на теб биха ти помогнали.Но ако нямаш нужда?Ако животът ти е хубав?(Нямам абсолютно нищо против хубавия живот-просто пример)...Кога ще разбереш кой ти е приятел?!...Има хора всякакви и може някой просто да се държи мило , да говори зад гърба ти,та и да те използва...-било то за оценки или нещо друго...Когато се разделяте....(ново училище,нов квартал ,град даже)...Ако някой ти е бил и е истински приятел,то вие ще продължите да се виждате (най-малкото - да се чувате по телефона,ако са ви в повечко разстоянията)...Но не е приятно като осъзнаеш истината...да-не е същото....Едно е да виждаш някой всеки ден и съвсем друго-да се чувате 1 път седмично...И все някога,все някак всичко се забравя...Остават хубавите (и не чак толкова хубавите) спомени...