Днес слънцето светеше за всички отминали дни... Чувствам се силна и ... Заредена... Прибрах се по-мокра от всякога, от мен течеше вода... И какво от това... Бях мокра, защото не бях като скучните подминаващи, криещи се под тъмните си чадъри и грижещи се за това косата им да остане суха... Аз бях различна... Както винаги, защото съм такава... И не ми пука от това... Да, бях мокра, защото джапах в локвите като първокласник, защото бях щастлива и цяла сутрин слънцето беше пекло... О, да... Слънцето.... Обичам го, зарежда ме... Не мога без него... =]

ПП: "Слънце мое, с нетърпение те чакам..."