понеделник, 1 декември 2008 г.
Благодаря ти, че те има... Не, че правиш нещо, просто някак усмивката ти усмисля денят ми... НЕ, не съм влюбена в теб... Реших да ти благодаря, че ми дишаш въздуха и да кажа, че въпреки цялото изминало време все още щом те видя погледът ми засиява... Просто ми пълниш душата... А като съм до теб и се гледаме... Когато просто мълчим и думите са излишни... Тогава спокойният ти поглед и очите ти ме зареждат... Това, че не ти пука от никой е страхотно иии... Обичам те :]
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

Няма коментари:
Публикуване на коментар