Прави се на тъпак...А поне не беше... И може би в това е иронията... И това ме кара да се смея с часове... Не, не искам някой да си помисли, че си падам по него... В никакъв случаи, имам други приоритети... Нооо това кърти просто... Някво нереално... Това, че съм прекалено принципна е така, но затова и принципи не трябват... Някак си очеизвадно... Както и да е, де... Той се прави на тъпак, не аз... Следователно не бе боли особено... Но, е така, "най-добър приятел" ми се води... И ми стана такъв, защото откривах себе си и своето мислене у него... И сега това чувство се изпари... Не, аз не съм толкова жалка и никога, каквото и да става, няма да бъда... Ти не си мен... Има огромни разлики в принципите и вкуса...


PS: Не, не обичам така... Тъкмо заобичам някой просто така и съм готова да направя всичко да него иии КУР, бате... Всички, абсолютно всички осират нещата и то не толкова с неща, които ме бъркат... Те имат проблеми с една проста, но адски важна думичка за мен, значеща много... "достойнство"... Замислете се... Нужно е ... Както и да е ... Аз пак ще му помогна... Отново ще му подам ръка, ако пада... Но знаеш ли, загуби нещо адски важно от мен... Нещото ,което аз ценя най-много... Уважението... За мен е различен... Защото не е чист пред съвестта си, защото е навел глава и е приел нещата така, както го заобикалят и не се е опитал да ги промени... Не му стиска...Достойнство...*