Така ще е ... Защото, когато те исках най-много, ти ми говореше за пот и цигари... А когато ти ме желаеше на всяка цена, аз мислех за него...

Краят за един е начало за друг... Явно така сме устроени... Кръговрат... Когато нещо приключи за нас, не значи, че е приключило за всички.. Напротив... Дори да говорим за една и съща случка, за една ситуация между двама души... Всичко е въпрос на възприятие... Въпрос на разбиране за света и хората... За човешките отношения... Защото всеки приема случилото се по различен начин... За един забивката (примерно) е начало на нещо голямо... На нещо огромно и прекрасно... На нов период, нови обстоятелства... На любов... За друг пък нещата стоят по съвсем различен начин... Забивката, проявата на спонтанното животинско у хората, е начало единствено на краят... Те мислят различно... Щом си показал това желание, то тръпката изчезва... Според теб... За теб това е гледната точка... Навярно песимистична, но вярваш в нея... Така мислиш, че мисли и другия... Мислиш, че ти се е наситил, че не иска да те опитва повече, че достатъчно те е гледал... Но дали това не е просто страх да не бъдеш зарязан или отрязан...? Ми... Не е така. Не мисля,че мъжките индивиди лесно се отказват... Повярвайте ми, това насира нещата... Защото момчетата наистина са спонтанни в повечето случаи... (повечето момчета)... Казват каквото мислят, каквото им е на душата... Нямат задни мисли, мааамка му... А ние... Хах, ние търсим под вола теле... И това е нереално тъпо, дори смешно... Щом някой те е искал вчера, то няма логика да не те иска днес... Та... Нека бъде началото, нека бъдат щастието и обичта...

ПП: Това беше...

Глупаво е да плюем по човек, с когото сме имали нещо... Или към когото сме хранили нещо...(Било то чувство или просто желание, животинско, първично привличане!)... Все едно плюем по себе си, по взетите решения... По миналото си... По всичко мислено и немислено навреме ...Не мисля, че е правилно ... Миналото си е минало, ще продължи да бъде такова... Все така необратимо... Не можем да променим нещо, дори да искаме, не можем да заличим спомена за случилото се от главите на останалите...П0-добре да мислим за хубавата част на нещата, позитивната страна... Приятните спомени с даден човек... Незабравимите изживявания... Иначе губим себе си... Там, между минало, настояще и бъдеще, губим личността си и начина си на мислене...Така започва да се губи смисълът, връзката... Заличавайки миналото (стараейки се да го заличим) губим същността си... Защото чрез взетите решения в миналото (и миналото) ние сме изградили себе си... Безсмислено е ... Защото, ако някога сме имали нещо с някой (независимо какъв е бил и какъв е сега), то значи тогава сме имали нещо към него... (желание, чувство, страст...)... И ако сега храним този някого, то храним миналото си АЗ, което е в основата на сегашното ни АЗ... Слeдователно храним себе си.... От друга страна хората се променят, което дава началото на съвсем нова, различна теза...(над която не ми се мисли точно сега)... Може да сме xаресвали (или да сме имали общо с ) нечие минало АЗ, което вече се е превърнало в ново съвсем различно мислене (ново АЗ)... Но като се замислим старото АЗ при всички положение е в основата на новото (колкото е различно да е та...).... Тоест цялата теза пропада... Според мен никой не може да се промени толкова... Просто... Не хранете тези, c които сте имали нещо ;]

"Интересите пораждат очаквания, очакванията - разочарования..." Има ли смисъл да се интересуваме от нещо? Да вярваме? Един песимистичен, но като се замислим донякъде реалистичен поглед над света...Идеите, интересите, надеждите... Всичко е свързано и може би обречено... Най-често... Малцина са успелите да превърнат мечтата в реалност, да се докоснат до истинското, пълното щастие...Тези, добрали се до успеха хора, нарекли се късметлии... Нарекли се щастливци... Но без интересите, съответно очакванията и разочарованията не бихме били същите... Не бихме били хора... Защото всеки го е боляло, всеки е грешал... Не можеш да сбъркаш без да опиташ, не можеш да се разочароваш, без да очакваш...Не можеш да очакваш, без да имаш интереси... Всичко в живота е свързано и толкова логично... Толкова леснопредвидимо, стига да се замислиш... Неминуемо ще се интересуваме от нещо... Човек или занимание... Неминуемо ще харесваме някои неща, други не...Ще имаме предпочитания, любимци... Желания, свързани с тях... Съответно мънички надежди те да се сбъднат... Интереси... По-късно, след като желанието се осъществи или не, идва ред на малката частичка щастие (ако то се е сбъднало) или разочарование (ако не се е )... Въпрос на късмет ;]...