Болно...

Като полежиш едно известно време ,защото не можеш да станеш.Като денонощно те цепи главата и не можеш да мръднеш...Тогава разбираш кои са нещата,които ти дават сила да продължиш напред.Осъзнаваш,че държиш на някои хора повече от колкото би могъл да си представиш.С мисълта за този човек лошото ти минава и дори за момент (в този момент ,в който си мислиш за него) ти става по-леко или поне се чувстваш значително по-добре от преди.Уау...Доста ободряващо беше.Схванах,че държа на него може би повече от колкото той държи на мен ,но...(хах)...Не ме ебеше.Надявам се наистина да е такъв какъвто изглежда, а не някакъв заухав (:D) тъпак,който на всичкото отгоре да се окаже и тъп.Е , на пръв поглед определено не е такъв.Доста миличък изглежда даже,но...Страх...Не съм няк`ва супер доверена на него и честно казано не знам колко ще ми пука ,ако нещо не се получи.Може би съм свикнала...Яко ми е ,че той е пич и че се държи супер яко,но все пак... просто момче.Да-много е симпатичен,само че съм си патила достатъчно и не искам да повтарям.Аз не мисля,че ще се прееба и с него,защото надали би постъпил по този начин...Особено с мен :р.Истината е,че момчето радва и то много.Та ...(по темата) когато ти е най-зле...Хубаво е да си мислиш за приятни неща .Не си мислете ,че съм вманиачена-в никакъв случай.Просто като ти е тъпо и гадно се чудиш за какво да си мислиш.И...Накрая намираш положителна посока за размисъл...Преживявания,случки,мисли,гафове...И се сетих за него...:D.(Абе човек...Ти си бил много велик :р).

ПП:Каквото и да стане в близко или далечно бъдеще аз ти благодаря.Благодаря за тези моменти,макар в рамките на месец-два,които бе така добър да ми предоставиш.Беше наистина весело и на мен много ми хареса.Мерси!(hug)