За прошката...

Не знам дали сега е момента,но реших да споделя...Някак ме осени идеята да пиша мисли и размишления в тази посока...Започвам по темата.Прошка дава всеки,само че след всяко прощаване всичко е различно.Няма го доверието и не е същото."Ушким" всичко е наред и по старому,но това е само някаква илюзия.Като не вярваш на някого ти не му се доверяваш.Винаги имаш нещо на ум и винаги гледаш ,ако можеш да не споделиш поредната тайна с него.И нормално.Не може някой да те предаде или да се издъни там нещо и след това да продължиш да вярваш сляпа в него.Честно казано сега не се чувствам предадена от някого.Яд ме е за много неща.Смятам,че на моменти съм страшен кърък и да,има моменти ,в които се дъня жестоко.Давам си сметка,че съм виновна и осмислям грешките си.На моменти съм супер злобна като ме ядосат и правя някоя друга глупост,която, естествено,в повечето случаи е дело на прибързаност и жажда за отмъщение.Странното е,че никога не нападам така близки.Държа на приятелствата си и всяка моя издънка при тях е несъзнателна и тъпа, в повечето случаи.В никакъв случай обаче преднамерена.Та...Досега никой,който съм нападала не ми е прощавал.Това не е перфектен пример защото истината е,че съм доста настоятелна и като реша да прецакам някого го правя качествено,а и не съм се извинявала на такъв човек.(Принципно рядко името ми се споменава с извинение-его...Но не го приемайте все едно съм няк`ва злобна и не извиняваща се-когато наистина държа на някого се извинявам...Ако е много крайно и аз съм много виновна... :р).И за прошката от мен ...Не знам дали бих простила.Не ми се е налагало да "прощавам".Някакви тъпи малки грешки-може би,но за мое щастие никой не ме е наранявал както го правя аз...Качествено.Не знам какво не бих простила.Примерно ако се влюбя много яко...(колко странно звучи от мен)...Изневярата не е от нещата,които бих пренебрегнала.Пък и да не съм влюбена...Никой няма право да ме излага пред хората.Да ,но ми става кофти в такива моменти...Замислям се,че аз може би...Сигурно ще изневерявам.(Сега е по-лесно-нищо сериозно ,нищо обвързващо.).Е да,но и тогава не бих се извинила на човека до мен...Общо взето,прошката е нещо много важно,което определено не е хубаво да даваш.Имам предвид просто да не ти се налага,никой да не ти я иска.А колкото до мен...Аз установих сама за себе си,че съм още по-странна.Някои може би биха ме възприели като гадна кучка,но повярвайте,не съм.