четвъртък, 31 януари 2008 г.
Thanks again...=]
Благодаря...Отново.Тогава просто не се замислях за някои много съществени неща,без които не може...Хора също...Тогава просто не осъзнавах колко сте важни и колко ще направите за мен в бъдеще...Наистина има за какво да съм благодарна...Та...да започвам...
1.На мама и тате,че са ме създали...Давам си сметка ,че може би са могли да имат милиони други неща и животът им да е различен.(Не че е лош..Простосамият факт,че ме има е ваша работа...).Благодаря им за всички неща ,които ми дават ,купуват или правят за мен...Понякога се преебвате заради мен...Не мислете ,че не забелязвам.още и ,че ме търпте.Аз съм убедена,че в повечето ни спорове съм права ,но....Обичам ви.
2.На Господ или на небето,православна христианка съм,но не мога да гарантирам нищо...За това,че сме здрави и всичко ни е наред...Имам в предвид здравословното състояние.Напоследък се срещам с всякакви аномалии и недъзи...Олигофрения...Благодаря ти,че до скоро дори не знаех какво значат и не ги бях засичала...
3.На съдбата може би...Защото съм се появила в ръцете на точно тези родители...Като гледам предавания за приемни домове и засичам родители на познати просто тръпки ме побиват...
4.На брат ми...На моменти те мразя,но ти си знаеш,че си те обичам.
5.На баба ми....Ти си ми като пътеводна звезда...Звучи тъпо,но е така.Винаги си била перфектна.Като гледам твои снимки си била супер хубава и умна и най-важното-силна...Обичам те...
6.На другата ми баба...Е,с теб не се разбираме толкова,но поне на мен ми е весело.Разбиваш ме с изцепките си.Знам,че винаги мислиш доброто ни и го оценявам.Обичам те.
7.Дядо ми...Ти си страшно силен човек...Този ,с който винаги съм се разбирала най-много .Винаги си ме защитавал и подкрепял...Надявам се да го правиш още дълги години.Безкрайно много те обичам и държа на теб...
8.Другия ми дядо...С теб сме расисти :р...Като изключим факт ,че си падам по негри....Обичам те.
9.Домашните любимци като цяло...Вече ми писва да пиша...
10.На Хихи...Тя се знае...
11.На хората ,които правят денят ми цветен...Приятели,съученици...А аз особено си падам по едни мои приятели...:р.Страшни сте...Разбрах,че мога да разчитам на вас и това ми дава криле...Просто без вас съм загубена.
12.Даскалката...Мерси...За оценките,за всичко...Моля да приемете някои мои приятели..Не са глупави,просто надали им се учи.Пубертет-разберете ги...
13.За деня благодаря...Беше много весело...
14.А...БТВ...Аморчо,там където се целиш...Никакъв шанс просто...Съжалявам...Много си пич...Бих се радвала ако станеш мой приятел...Смисъл...То се водим приятели...Нещо повече...Да разчиташ на мен...Знаеш ли,и с това ,което нопрови...Можеш да ми вярваш...
15.На миналото и всички минали приятели...
16.За живота,за всичко....Обичам света...Със всички недостатъци....
ПП:Поздрав с някоя чалга...Странно настроение просто...Нещо ме прихваща...:р
1.На мама и тате,че са ме създали...Давам си сметка ,че може би са могли да имат милиони други неща и животът им да е различен.(Не че е лош..Простосамият факт,че ме има е ваша работа...).Благодаря им за всички неща ,които ми дават ,купуват или правят за мен...Понякога се преебвате заради мен...Не мислете ,че не забелязвам.още и ,че ме търпте.Аз съм убедена,че в повечето ни спорове съм права ,но....Обичам ви.
2.На Господ или на небето,православна христианка съм,но не мога да гарантирам нищо...За това,че сме здрави и всичко ни е наред...Имам в предвид здравословното състояние.Напоследък се срещам с всякакви аномалии и недъзи...Олигофрения...Благодаря ти,че до скоро дори не знаех какво значат и не ги бях засичала...
3.На съдбата може би...Защото съм се появила в ръцете на точно тези родители...Като гледам предавания за приемни домове и засичам родители на познати просто тръпки ме побиват...
4.На брат ми...На моменти те мразя,но ти си знаеш,че си те обичам.
5.На баба ми....Ти си ми като пътеводна звезда...Звучи тъпо,но е така.Винаги си била перфектна.Като гледам твои снимки си била супер хубава и умна и най-важното-силна...Обичам те...
6.На другата ми баба...Е,с теб не се разбираме толкова,но поне на мен ми е весело.Разбиваш ме с изцепките си.Знам,че винаги мислиш доброто ни и го оценявам.Обичам те.
7.Дядо ми...Ти си страшно силен човек...Този ,с който винаги съм се разбирала най-много .Винаги си ме защитавал и подкрепял...Надявам се да го правиш още дълги години.Безкрайно много те обичам и държа на теб...
8.Другия ми дядо...С теб сме расисти :р...Като изключим факт ,че си падам по негри....Обичам те.
9.Домашните любимци като цяло...Вече ми писва да пиша...
10.На Хихи...Тя се знае...
11.На хората ,които правят денят ми цветен...Приятели,съученици...А аз особено си падам по едни мои приятели...:р.Страшни сте...Разбрах,че мога да разчитам на вас и това ми дава криле...Просто без вас съм загубена.
12.Даскалката...Мерси...За оценките,за всичко...Моля да приемете някои мои приятели..Не са глупави,просто надали им се учи.Пубертет-разберете ги...
13.За деня благодаря...Беше много весело...
14.А...БТВ...Аморчо,там където се целиш...Никакъв шанс просто...Съжалявам...Много си пич...Бих се радвала ако станеш мой приятел...Смисъл...То се водим приятели...Нещо повече...Да разчиташ на мен...Знаеш ли,и с това ,което нопрови...Можеш да ми вярваш...
15.На миналото и всички минали приятели...
16.За живота,за всичко....Обичам света...Със всички недостатъци....
ПП:Поздрав с някоя чалга...Странно настроение просто...Нещо ме прихваща...:р
вторник, 29 януари 2008 г.
Яко беше,мерси
Мерсиииииииииииииии...Обичам ви...А теб,ти си знаеш кой си,най-много.Супер,мега много ти благодаря за якия ден,за математиката...Аз си знам ,че съм ти BFR...И че особено много ме обичаш...:D.Беше нечовешки яко,приятелю...(hug).Та като цяло благодаря за деня.. .Смисъл...Госпожоооооооооооооооо,обичам ви и вас.Вие сте супер яка.Как можахте да ми пешите тая оценка-направо сте велика...И на всички много се радвам,самата идея за този ден и колко як беше...Хах,не съм се замисляла ,че е възможно...А някои хора вече ги избива на завист,виждам.И баси якото....Хахаха...Прееба се...Никой,ама никой не ми се ебава...Духай!;).Съжаляват...Поне прескочиха периодът на мазненето.Така се живее по-лесно.Не ми досаждаш.Супер...Само че осъзна,че не си ти най-умния човек...И не всички имаме нужда от теб...А той хич няма нужда от теб...Хахахаха...Оправяй се...Аз може да нямам най-идеалните оценки,но за сметка на това имам приятели...На които им пука и не се хабя като теб да уча...Просто е весело.
понеделник, 28 януари 2008 г.
Не съм сама - еби се=]Имам приятели...
Хахахахаха....И какво?Помисли си ,че някой ме преебва и му се разминава?Мисля,че се убеди в отговора на тези въпроси.Ненужно беше да ми се мазниш и да се държиш супер мило...Аз съм добре без теб...Даже,как да кажа-по-добре съм без теб...Много,наистина много по-весело е.Или май усети,че нещо не се получават по твоя начин нещата,а?Духай,прееба се...И да,аз те заебах...Този път аз бях първата...И е яко да се чувстваш властен...Нещата седят в твоите ръце...Усещаш силата...Е, как е да си сам и преебан?Усети,че някои хора могат да дишат и без теб...Даже им е по-лесно и по-яко без теб...Не само ти си тази,която му бута домашните си,нито ти си единствената,която му помага по контролни.Само,че сега усети,че просто не си нужна,нито искана...Правихме си купон и без теб.Хах,как да го кажа деликатно,никой не усети отсъствието ти.Ти явно беше убедена ,че всички се нуждаят от теб и ти беше кофти-личеше...Заговаряше го ,само че той не ти обърна никакво внимание ,защото имаше мен...А това,че дори на контролното ти беше тази,която го заговаряше направо те скапа-личеше си.И,ако не се беше помислила за велика аз сигурно щях да те съжаля...Е да де,но ти СЕ помисли за много над нас и,хах, се ми е едно за теб...Бори се със своя измислен свят на "лидерите",който същност го няма, търси внимание...Видях,че вече схващаш къде ти е грешката...НИКОЙ,АМА НАИСТИНА И АБСОЛЮТНО НИКОЙ НЕ МЕ ПРЕЦАКВА...НЕ СИ ПЪРВАТА,КОЯТО ПРАВИ ОПИТ,НАДАЛИ ЩЕ СИ ПОСЛЕДНАТА...НЯМА ДА СИ ПЪРВАТА,КОЯТО Е УСПЯЛА ДА МЕ ПРЕЦАКА...ПРЕКАЛЕНО МНОГО СЪМ НАУЧИЛА ЗА ДА МОЖЕШ ДА УСПЕЕШ...НЕ ТОЧНО ТИ...Мислеше си ,че можеш да помогнеш на някои влюбени хора...Е да ,ама не можеш.Този ,в който е влюбена няма абсолютно нищо общо с теб и не си му изтрябвала...Накратко...И двете се прецакахте нечовешки много...За теб...Ти изгуби доверието ми,което ще ти струва доста...Най-малкото никога няма да можеш да разчиташ на мен,да не говорим,че ме спечели и като враг...А колкото до нея...Просто няма да и вярвам...И това ще я прецака доста...Дори няма да и помагам в несподелената (държа да отбележа) любов. Ти беше първата,която усети силата ми,но надали ще си последната...Какво да ти кажа?...Браво...За ден успя да си скапеш живота за повечко годинки напред.Но колкото и да ми се мазнеш...Не,никакъв шанс...Мисли се за велика-добре...Аз мисля ,че направих достатъчно за да те смъкна на земята...Ще се намери и следващ,който ще повтори...Явно трябва да се промениш...ПП:Колкото до днес...Страшен задник!:р
събота, 26 януари 2008 г.
Мееерси,мило...
Миналото,миналото...Защо те беше да взимаш телефона?Мислех ,че си разбрал,че не ти вдигам целенасочено...Явно не си...Доста тъпо от твоя страна...Не очаквах.Колкото до телефона...Защо?Добре ми беше без теб...Само спомените ме дразнеха,но беше поносимо.Днешното изпълнение беше гадно...Не ,че каза нещо...Беше злобно да ми напомняш миналото...Миналото и тези така мили спомени.Защо ти трябваше?Много добре знаеш,че нямаше да успееш да ми кажеш нещо,каквото и дае е било в този момент...От НЕЙНИЯ телефон...Е,чу ми гласа...Надявам се поне ти да си доволен,защото заради теб потънах в мисли...А както винаги казвам,мразя да мисля....Мислене ->спомени-> *сдух*...Гадничко от твоя страна,но какво мога да направя...петък, 25 януари 2008 г.
Хах...Миличка,снимай го,снимай го...Така и така няма да го имаш,поне на снимка да си го гледаш.Та...Искам да знаеш,че ме дразниш нечовешки яко като му се лепиш и не си мисли,че никой не знае.Има няколко възможности....1-Да си мега,мега тъпа.2-Да се мислиш за много умна.3-Да ни мислиш за тъпи...Е,миличка,не знам кое от тези е,но държа да кажа,че си зле...Супер зле.Ако си мислиш,че имаш някакъв шанс,жестоко,ама наистина много се лъжеш...Той,миличка моя,само домашните ти иска.Нето се е за мислил за теб като момиче,нито някога ще се замисли...Самата идея,че мязаш на момче...Хах,просто не би се получило...С Бай Тошо клошарина-може би,но с него...Духай(sun)...Е,трябва да го приемеш...Доста пряка съм,но така е по-честно. Просто знай,че каквото и да правиш,няма да успееш.Не си особено привлекателна.Смисъл...За някой друг да,но за ,но не за моя амор... :D
четвъртък, 24 януари 2008 г.
Ден на дните:)

Днес...Баси якия ден...Днес,хах обявявам днес за ден на дните....За най-якия ден...Поне в училище...Не говорим за наще,брат ми или пък оценките...Просто денят беше впечатляващ.Мноого як.=].Схванах колко някои хора са пичове и че с тях просто би био тъпо да се правя на гъзе...Няк`во нечовешко е да ти свалят звезди,а ти да се правиш на недостижим.Та...Държа да отбележа,че е 24 януари (sun).Смисъл...То не че е станало кой знае какво...Даже имам 2=].Но просто не ме ебе...Денят остава толкова хубав.Усмивката и поведението на някои хора правят чудеса.Не е нужно да пояснявам,самата усмивка предполага за кого ще говоря.Просто явно схвана ,че ще съм по-трудна и направи така ,че да се улесни наистина много за в бъдеще.Вече съм наистина лесна...По-лесна от всяка кучка...Особено с него...И знаеш ли,хах,не ми пука кой и какво мисли...Той заряза останалите за да ми прави компания,учи ме на няква простотия,която така и не разбрах,но важното беше ,че беше наистина ентусиазиран...И аз продължавах нищо да не разбирам...Та,както и да е , аз имам 2-ка.А той...Надали знае.Надали ще разбере,че нищо не съм схванала.После ми говореше някви простотии...Аз не му обръщах внимание...В началото.И пак беше яко.Изтърси нещо от рода на ,че мириша хубаво,което честно казано прозвуча малоумно и в началото го изгледах доста странно.Но в последствие установих,че това е много от него с оглед на това ,че обикновено казва вониш ,дори да става дума,че "вониш" хубаво.Все пак е превъзмогнал някаква част от себе си...Хах...Дебилитет съм,но обещавам не съм влюбена.*Оставям се на момента*.И освен това нещо се лиглих с мъжа ми...Или по-точно...Бившия ме мъж.Не,че ме е издразнил, Хихи, чиста проба суеверие.Когато ми беше мъж ме нервеше възможно най-много.От както му казах,че не ми е мъж и той почна да се държи яко.Явно мъжете трябва да знаят,че могат да ги зарежат и да се чувстват застрашени,за да се държат яко и да осъзнават,че не са най-желаните...Че има кой да ги измести.А двамата са горе-долу в една сфера и просто конкуренцията и злобата са изключителни.Не съм виновна,те никога не са се обичали много-много.Но явно съм едно от нещата,което делят...Това звучи малко,не...Доста гадно...Просто не ми пука...Мен ми е яко ,защото съм в най-изгодна позиция от тримата...Те се карат и правят деня ми хубав(sun).Не,че ми е яко,че се карат...Яко ми е че се карат заради мен :р.
петък, 18 януари 2008 г.
*духайте
Хах...Гледах някаква простотия и се замислих за мъжете като цяло.Тя и простотията беше много тъпа,нещо от рода на "Островът на изкушението".Единственото нещо ,което установих е, че мъжете са тъпи кучета.Доста съм замислена и схващам,че стават само за плътски удоволствия и мимолетни афери.Хах...Чуждо и секси...Защо не си ебеш майката?Утрепка,накратко...И продължава да досажда...Охо...Как искам някой,който ме обича да ми изневери...Ама аз да не го обичам...Да му пука за мен.Боже,ще му вгорча живота."Наранената" ще се постарае като за последно.Много яко би било някой да тича след теб и да ти се моли,а ти да не му обръщаш внимание...Да иска само и единствено теб,а ти да се постараеш да го светнеш,че такава опция няма...Искам да съм злобна,мамка му...Всъщност,аз съм злобна...Това,колкото и да е гадно ,не ме притеснява по никакъв начин. Аз съм такава.Охохо...Мечти,мечти...Искам да накарам някого да страда...Или поне да му е гадно.Да се чуства виновен и това да го изяжда отвътре...Като нелечима зараза,разпространяваща се бавно в тялото ти...Само съзнанието е най-най-голямото наказание.Точно когато човек осъчнае,че е виновен и ти изръниш нещо от сорта на :"Не си желан.","Или не мога да те дишам."...Хах,тогава си мисли,че ти пука и му става мега виновно...И идва часът на отмъщението...Просто ще г озаболи...
ПП:По-злобна съм от колкото мислих.
ПП:По-злобна съм от колкото мислих.
понеделник, 14 януари 2008 г.
Болно...

Като полежиш едно известно време ,защото не можеш да станеш.Като денонощно те цепи главата и не можеш да мръднеш...Тогава разбираш кои са нещата,които ти дават сила да продължиш напред.Осъзнаваш,че държиш на някои хора повече от колкото би могъл да си представиш.С мисълта за този човек лошото ти минава и дори за момент (в този момент ,в който си мислиш за него) ти става по-леко или поне се чувстваш значително по-добре от преди.Уау...Доста ободряващо беше.Схванах,че държа на него може би повече от колкото той държи на мен ,но...(хах)...Не ме ебеше.Надявам се наистина да е такъв какъвто изглежда, а не някакъв заухав (:D) тъпак,който на всичкото отгоре да се окаже и тъп.Е , на пръв поглед определено не е такъв.Доста миличък изглежда даже,но...Страх...Не съм няк`ва супер доверена на него и честно казано не знам колко ще ми пука ,ако нещо не се получи.Може би съм свикнала...Яко ми е ,че той е пич и че се държи супер яко,но все пак... просто момче.Да-много е симпатичен,само че съм си патила достатъчно и не искам да повтарям.Аз не мисля,че ще се прееба и с него,защото надали би постъпил по този начин...Особено с мен :р.Истината е,че момчето радва и то много.Та ...(по темата) когато ти е най-зле...Хубаво е да си мислиш за приятни неща .Не си мислете ,че съм вманиачена-в никакъв случай.Просто като ти е тъпо и гадно се чудиш за какво да си мислиш.И...Накрая намираш положителна посока за размисъл...Преживявания,случки,мисли,гафове...И се сетих за него...:D.(Абе човек...Ти си бил много велик :р).
ПП:Каквото и да стане в близко или далечно бъдеще аз ти благодаря.Благодаря за тези моменти,макар в рамките на месец-два,които бе така добър да ми предоставиш.Беше наистина весело и на мен много ми хареса.Мерси!(hug)
петък, 11 януари 2008 г.
***happy***
И днес беше яко...Не кой знае какво,не като вчера,но много весело.Всъщност бъркам малко...Не весело.Просто беше някак приятелско и ми хареса.Говорим си повече от всякога. По едно време ме издразни защото ме поля НАРОЧНО.(Беше вода,но все пак).Искам да знаеш,че беше студено...И да-мокро също.Не беше едно от най-приятните ми изживявания днес.Искам да знаеш,че замръзнах...Ако беше някой друг...Щях да те побъркам,но какво да се правя...Не мога да ти се сърдя...Май.Хах-гадно е така.Ма....Ще го преживея.То като е за тебе... :р .Абе-много ме радваш като цяло.И деня ме изкефи.И усмивката ти...о...*усмивката ти:)...(sun).Та в момента не мога да измисля какво друго да пиша.Just smile!;)
четвъртък, 10 януари 2008 г.
Велико е:]

Хахаха-четвъртък е,осрах поредното контролно,но странното е,че се чувствам...окрилена. Всичко е розово и някак прекрасно...Всичко се подрежда идеално.Под всичко...Засега наистина имам в предвид абсолютно всичко.Училище, семейство, приятели, дори кучето не прави бели.Даскалката по български обяснява как след лошото идва добро и след добрата идва лошо.Та надявам се да не е права.Много се радвам и днес и вчера.Не искам аморчо за гадже и го разбрах сега.Приятелството му звучи много по-добре.Освен това ние си говорим и напоследък не е като преди-по-весело е.Той ме приема доста добре.Има моменти в които засичаме погледите си и тогава е някак вълшебно-просто се усмихвам,той също.Някак... абе като в приказките.Веселко :].Много съм доволна ,а и наистина в момента сякаш всичко е супер.Не знам какво стана вчера и днес,но си говорим много повече и се ебаваме един с друг.Просто приятели.
ПП:И ми харесва,определено мнооого ми харесва.Не искам да идва лошото,така ми е добре.Дано госпожата наистина да е чалната.
четвъртък, 3 януари 2008 г.
За прошката...
Не знам дали сега е момента,но реших да споделя...Някак ме осени идеята да пиша мисли и размишления в тази посока...Започвам по темата.Прошка дава всеки,само че след всяко прощаване всичко е различно.Няма го доверието и не е същото."Ушким" всичко е наред и по старому,но това е само някаква илюзия.Като не вярваш на някого ти не му се доверяваш.Винаги имаш нещо на ум и винаги гледаш ,ако можеш да не споделиш поредната тайна с него.И нормално.Не може някой да те предаде или да се издъни там нещо и след това да продължиш да вярваш сляпа в него.Честно казано сега не се чувствам предадена от някого.Яд ме е за много неща.Смятам,че на моменти съм страшен кърък и да,има моменти ,в които се дъня жестоко.Давам си сметка,че съм виновна и осмислям грешките си.На моменти съм супер злобна като ме ядосат и правя някоя друга глупост,която, естествено,в повечето случаи е дело на прибързаност и жажда за отмъщение.Странното е,че никога не нападам така близки.Държа на приятелствата си и всяка моя издънка при тях е несъзнателна и тъпа, в повечето случаи.В никакъв случай обаче преднамерена.Та...Досега никой,който съм нападала не ми е прощавал.Това не е перфектен пример защото истината е,че съм доста настоятелна и като реша да прецакам някого го правя качествено,а и не съм се извинявала на такъв човек.(Принципно рядко името ми се споменава с извинение-его...Но не го приемайте все едно съм няк`ва злобна и не извиняваща се-когато наистина държа на някого се извинявам...Ако е много крайно и аз съм много виновна... :р).И за прошката от мен ...Не знам дали бих простила.Не ми се е налагало да "прощавам".Някакви тъпи малки грешки-може би,но за мое щастие никой не ме е наранявал както го правя аз...Качествено.Не знам какво не бих простила.Примерно ако се влюбя много яко...(колко странно звучи от мен)...Изневярата не е от нещата,които бих пренебрегнала.Пък и да не съм влюбена...Никой няма право да ме излага пред хората.Да ,но ми става кофти в такива моменти...Замислям се,че аз може би...Сигурно ще изневерявам.(Сега е по-лесно-нищо сериозно ,нищо обвързващо.).Е да,но и тогава не бих се извинила на човека до мен...Общо взето,прошката е нещо много важно,което определено не е хубаво да даваш.Имам предвид просто да не ти се налага,никой да не ти я иска.А колкото до мен...Аз установих сама за себе си,че съм още по-странна.Някои може би биха ме възприели като гадна кучка,но повярвайте,не съм.
сряда, 2 януари 2008 г.
Честита Нова Година...=]
Дойде новата година,мина първият и ден...Та аз се сетих да честитя...И да пожелая там нещичко...Ще гледам да не е много комерсиално,но...Истински приятели...Истинска любов...Много "истински неща"...Може да не са толкова хубави ,по-добре да са реални...Не ,че не ви желая хубави неща...Напротив...Нека са само хубави...Та ...Успехи,победи,късмет... Щастие...Нещо много важно.Да се лее в изобилие...И то...Всичко може да се купи освен здравето...От него желая най-много...Не изключвам купоните,забивките,гаджетата за по седмица...Весело да е.Да е вечен купон и приятелите ти да те подкрепят и да държат на теб.Да се чувстваш значим...Яко да ти е и да те радва живота...Без ненужни депресии и сдухвания...Те определено не радват...
Абонамент за:
Коментари (Atom)
