Радвайте им се, аз ще си ревнувам... :Д Нищо, че когато той ме искаше аз го отрязах... Просто стечение на обстоятелствата... А и сега пак не го желая, просто защо нея... Смисъл това дори не е ревност според мен... Просто заслужава нещо по-добро... Нещо по-секси :Д ...
ПП: И междудругото може би ми харесва една идея повече след като се занимава с тая... Баси човекът, баси нещото...

И все пак нямаше да го срещна... Нямаше погледа му да ме изгаря, нямаше да умирам за присъствието му, нямаше дъхът му да ме окрилява... Осъзнаването на този едничък факт някак ме размазва с все сили в земята... Нима бях различна?... Знам... Просто да го осъзнаеш не е толкова лесно... Или по-скоро времето след като осъзнах цялата глупост напълно ми проми мозъка... Стана ми странно тегаво и някак празно... Усещах кухината, която явно нямаше с какво друго да запълня... Не, не бях нещастна... Дори за миг... Просто като разбереш, че има нещо, което никога няма да изпиташ... Винаги се появява това кофти чувство, което не ти позволява да се почустваш напълно задоволен от даденото... И от пренаписаното... Винаги искаме още и още... Това ни кара да просперираме...Остава напразната може би глупава надежда, че все пак ще се сдобием с това нещо, която се чудим къде да запокитим.. ("Нещо"... Било то чувство или каквото и да е било...) Просто за да не мислим за нея ... И се опитваме да забравим за празните шансове... Не, че успяваме... Винаги има много въпроси... Задавани просто така към нищото... Ами "ако изпитам това", някак неочаквано, не планирано... А "ако всъщност не сам такава, а съм нещо съвсем различно за което не предполагам"... Празни въпроси без отговор... И пак е тегаво... Защото ИСКАМ да опитам от всичко, ИСКАМ да опозная света и всичко което ме заобикаля... Искам и някакво постоянство в мъжката величина в живота ми... Искам нещо (някой) да привлича вниманието ми за повече от седмица... И по възможност да не насира нещата... Не знам... Просто искам тръпката, преследвам я, желая я... Но не успявам да я открия, не и за дълго, не и засега... Тръпката, която да предизвиква пеперуди в стомаха ми... Тази, която те кара да полетиш...
ПП: Особено лирична... Заради книгата ще да е...

Look into my eyes and it`s easy to see...
One and one make two, two and one make three...

I don't want to leave this place no more
Beautiful people
Beautiful life ...

Обичам ви... И него обичам... Всички, всичко, всеки...

Хах, тегаво ми е ... Доста... И тъпото е, че дори не знам защо... Просто за разнообразие, в разрез със слънчевия ден... И това хич не ме радва... Вчера можеха да ме преебат много... Но не го направиха... И какво, вместо да се радвам, мен ми е тъпо... Някак плоско... Не, не искам така... Не е най-приятното да се чувстваш прецакан без на практика да има от какво... Доста тъпо е така... Защото всички са ми скучни и глупави, половината дори не мога да ги трая... Някак като им слушам ежедневните глупости ме избива на агресия... Да, искам боксова круша... Или поне барабани... Безмислената агресия ме налазва точно както ме налазват всички глупаци, които не мога да отрежа... И тези, които имат гаджета, а ме зарибяват :Д... Да, чудесно е. Не знам дали вмомента има човек, на който да не се дразня... Което е адски глупаво, защото наистина хората не за ми виновни.. Виновна съм аз.. И пак стигаме до въпроса, че няма защо... Хах, ма наистина съм доста свързана днес... И като цяло... Пф, не искам, мамка му... Защо все аз се наебвам... Или ме наебват... Какъв късмет, какво щастие...