Ммм... Кофти е като времето ти прецаква плановете... Не мога да си представя, че съм обичала дъжда... И сега се чудя какво му беше веселото да цапам в локвите... Ама екстра ми беше... Сигурно хората са ме гледали лошо, ама хич и не ме болеше... Беше ми забавно ...

Приятно е да разбереш, че нещото, което си искал нереално много, нещото, за което си копнял, се намира неприлично близо... Приятно е наистина... Толкова далече и толкова близо.... Толкова вълшебно ... Нещо на вид обикновено прави живота цветен, нещо, безполезно, усмисля деня...

Sim4o каза : ...трети от комплекси
Sim4o каза : четвърти за кура ми :D
Fey каза : не ми се мисли
Fey каза : ако питаш мене всички за кура ти :D
Sim4o каза : а защо за моя :?
Sim4o каза : :D
Fey каза : щото аз нямам :D
Sim4o каза : ще го имам в предвид :D

Не съм писала от някакво време насам, но не се сещах за нищо умно, а и някак не ми идваше музата... Не, че сега тя е много с мен, нооо някак си се справям...

Мислех си за истината... Просто така като цяло... За всеки тя може да бъде различна... Всичко зависи от гледната точка... И от приоритетите... Аз лично мога да си играя с истината... Мога да пречупвам през различни ъгли, да я изразявам по друг начин... Мога да я променям без да лъжа... И не само аз мога... Въпрос на интелект... Всеки успява стига да иска, стига да е притиснат от тази истина достатъчно много... Мотивацията е важна... И трябва просто да повярваш в себе си, в способностите си и в своята така да я наречем нова истина, променена от обстоятелствата... И все пак, когато кажем тази истина по този друг начин (не лъжа), защо започват да ни мъчат угризения...? Или поне мен... Хах, достатъчно...
Да мога да лъжа... Мога без да ми трепне окото... Защото вярвам в своята истина... Да, истината, която не може да ме спре... Истинската истина, която не може да ми попречи по никакъв начин... Тази, която би ми помогнала или просто би ме спасила, когато ми трябва... Която мога да казвам без да се колебая, защото вярвам в нея... Моята истина... Аз съм добра, защото се усещам, когато лъжа, защото някак разбирам... И може и да не личи, но после се замислям за тази лъжа или променена истина, както искате го наричайте... И ми става някак тегаво, защото съм променила тази истина...

Хах, да някак музата я няма...

Тимииииииииииии , честит рожден ден... Обичам те ! ИИИИ желая ти да станеш по - умен ;]... Та толкова неща бих ти пожелала някак не е за тъп блог... И да, мразя те задето звънях у вас и дори те нямаше...