Относно приятеллите...

Мина се време... Дойде ми музата да попиша... Една може би вече засягана тема, but who cares? Сега за това ми се мисли, умува и... споделя. Та посвещавам поста на хората ,които им пука за мен и също на тези, за които ми пука... На тези,които биха ми помогнали в нужда и съответно аз бих направила същото за тях...

Приятелите... Хъх или приятелят... Той за всеки случай не би идвал у вас за да се наяде или за да те муфти за пари... Нито пък за да вземе от семейните кашета, тъй като е особено трудно да отделиш от сърцето си крупната сума от 2 лева... Истинският приятел не се задоволява с компанията на компютъра ти и естествено рега си в особено колоритен сайт като "аха"... Благодаря на Бога, на небето и на всичко, което допринася в тази работа, че ми показаха ,че наистина имам приятели... Или хора, които явно ги ебе за мен. Защото истинския ти приятел те вдига , когато паднеш и лежиш в него, когато ти е лошо... Подава ти шишето, когато трябва да пиеш и на следващия ден те пита как си... Как се чувстваш и не те ебава за издънките ти, колкото и много и различни да са те. Все едно... Принципно на всеки му трябва време за да осъзнае на кого може да има доверие... Всеки със своите приятели... Да и може би нещо, което пропуснах... Истинските приятели ти звънят, когато имат нещо да ти кажат, а не ти кликват за да се набуташ ти. И не се сърдят, когато не искаш да ги изпратиш... Много неща, много мислене, осъзнаване на много истини и научаване на много сдухващи факти...

ПП: Аморчо,благодаря ти наистина много за онзи и за всеки друк ден...