Никулден... Малко закъснявам във времето, но няма как да не отбележа неудобрението си към този мекоказано малоумен празник... Вървиш по улиците и от всякъде се носи аромат на риба.. Печена, пържена или сготвена... Шаран, щука или пъстърва... Продължаваш напред,но просто няма как да избягаш от миризмата... Тя е навсякъде... Наситила е въздуха и е се е пропила във всичко. Градът смърди и това е факт... Ти няма как да се отървеш - дори да бягаш, да летиш или да се телепортираш... Рибата е навсякъде... Дори е в твоя дом!!! Влизаш вкъщи с нелепата надежда да избягаш от вонята, но не съществува подобно щастие... Защото това е традицията и няма как да няма риба на трапизата, защото дори абсорбаторът не успява да се справи с уханието... Излизаш на терасата с идеята да останеш за минутка саб, без така любимия аромат, но НЕ... Съседката също готви риба и дригата съседка също го прави, а третата... О, тя просто следва примера им... Това е то животът на 6. декември ... Неуспорим факт. Не мога, не мога, не мога да проумея на що за малоумник би му хрумналла идеят а за ден, посветен на рибните ястия.. Нима има някакъв смисъл в това!? Защо, по дяволине, нямаме спациален ден за ядене на торта, паста, пллодове, нещо вкусно евентуално, може би, едва ли не... Риба!? И дори по-зле... ГОТВЕНА риба!? Та защо нямаме по същата тъпа логика ден за ядене на лайна ... Примерно... Горе долу си приличат по вонята... А именниците? Тези нищастни хорица, принудени да хапват доволно (или да симулират,че го правят) риба всеки свой имен ден!? Всеки свой такъв празник!? Ужасно... Смятам, че хората, които кръщават децата се по този начин, не ги харесват много или пък са забременели без да искат и се опитват да отмъстят по някакъв не така очевиден начин на съществото, допринесло за загубата на свободата и за придобитата отговорност... Съжалявам ви искрено, Николаевци, Николини, Николети и прочие... Пийте много на празника, за да не усещате вонята!

Tuesday, December 11, 2012 Последна тийн година. Уоу... Странно. Стршно. Ужасно... Пораснах, остарях, поумнях, може би... НЕ мога да го осъзная някак.. Чудя се дали да ми е чудно, страшно, весело или паникьосано... Голяма ли съм вече? Очаква ли се да съм самостоятелна, свръх-сериозна или твърде отговорна?... Свършиха ли се хубавите ми безгрижни години?... Това ли е краят на детството ми? Или то отдавна вече е минало?.. Шок ми идва цялото нещо... Доста по-готино беше когато само си се вълнувах и бях доволна, щастлива, летяща, пищяща.. Сега започвам да се замислям дали има смисъл в това излишно внимание към някакъв ден, по нищо различаващ се от останалите.. Студено е, гадно е, надали ще се случи нещо въобще.. Спирам... Прекалено позитивна съм нещо за рожденничка... Не вАжа!