Съблазанта е голямо нещо! До скоро се чувствах виновна за желанията си, но вече не... В крайна сметка, като някой не ти дава това, от което имаш нужда, си го търсиш от другаде... Всеки с нуждите и избора си! Аз не съм машина за да издържам, не съм робот за да съм безгрешна... Признавам, че съвестта би ме глождила, признавам, че после бих се чувствала ужасно... Но все пак всеки има мечти, а моята не е на 16 да живея като 40-годишна лелка, която мисли само за здравето си, брои си парите и планира бъдещето, която се е отказала от секса в името на "по-високи цели"... На 16 съм, ЖИВЕЕ МИ СЕ! Истина е, че го обичам, истина е, че ще ми е тежко, но хората са били прави... "Всяко чудо за 3 дни". Наистина е било прекалено рано за да намеря човека за себе си, така или иначе не искам да съм прекалино обвързана на 16 :D. Но трябва да отбележа, че се старах, борих се за чувствата си, въпреки реакциите, които срещах, вярвах вхубавите дни, въпреки, че краят на ужасните не се виждаше...

Чувствам се напълно спокойна и щастлива ... Радвам се на снега, на небето, на въздуха... Всяко вдишване ме изпълва с живот и с радост... Всеки момент ме изпълва с все повече желание за живот... Чувството, да си обичан, прави чудеса...
ПП: Леле, благодаря ти, че те има... Ти си най-милото нещо, случвало ми се досега... Присъствието ти в живота ми ме изпълва с радост, усмивката ти ме зарежда.. Правиш ме важна... Обичам те (:<3