неделя, 20 септември 2009 г.

Няма да ме пипа? ... Хахаха, извинявам се, но го приемам за обида... Аз не можех ли да се защитя? Аз нямам ли приятели, които биха убили за мен? ...
Просто не съм от село... А, извинявам се, от Берковица... Да, не са тези, които очаквах, но все пак ги има нали... Тези, които ще дойдат за мен...
За което наистина ги обожавам... Защото,да, може не всеки ден да съм с тях и може да не мога да ги видя, когато се го наумя, но знам, че когато наистина ми потрябват ще са там някъде наблизо... Или ако не са наблизо ще направят всичко възможно да дойдат до 15 минути и ще разглобят всички за мен...Обожавам ги, независимо какво ще се случи нататък, обожавам ги, независимо от това, че не съм ги чувала от цифра време... Да, благодаря ви, наистина много... Просто, че ви има и че сте при мен когато имам нужда... И не това е най-важното... Защото може да не сте там, но забележи, идвате и дори бихте направили нещо за да ми помогнете... Представяш ли си... За разлика от всички други, с които изкарвам безценното си време, но в дадения момент или не могат нищо да направят, или не се и опитват ;]... Късмет ;]... Не, това не е хранеж, защото аз се чувствам обидена в случая, защото има защо... За всички празни надежди и наивни очаквания... За всички глупави заблуди и тежки спомени... Защото за някои това не е нормално... ДА, за мен това не е нормално и за половината свят... Както и да е ... Просто в момента се чувствам адски сама... Защото не мисля,че разбиранията ми за приятелство са грешни, защото мислех, че някой ще направи нещо... Че съм го заслужила... Просто е някак криво.. Заобиколена съм от хора, половината ми се мазнят... Трябва ми помощ и изведнъж всички изчезват... Или стават неспособни... Омръзна ми от празни обещания и наивни вярвания... Явно в живота е така... Просто не очаквах, че ще го науча така внезапно и че това ще ми действа така на психиката... Явно просто съм по-слаба психически от колкото си мислих... Защото всеки се прави на ударен и се държи все едно нищо не е станало, но то стана ,мамка му, СТАНА... Но никой не го забеляза... И бързо нещата се уравновесиха и се върнаха в стария си ритъм... "Няма да я зарежа заради теб" - да, разбрах, споко... Както разбрах и хиляди други неща за доста различни хора... Явно в живота е нормално да даваш всичко и да се разочароваш, явно... НЕ знам , не се сърдя на никой, сърдя се на живота... Единствено и само на него...Защото няма как да променя нещата, просто трябва да се науча да ги възприемам.. Нямам избор...
ПП : Заради тъпите очаквания !? Защото подсъзнателно искаш някой да и натрие носа !? Просто да я насоли и нахрани, защото те обича !? И защото би направил всичко за теб, защото ТЕ ОБИЧА...И бе зарязал всеки, защото те ОБИЧА...
ПП : И не говорим за прищявка, не това не е прищявка.. И досега такова нещо не се бе случвало...
ПП : Затова искам гадже... Просто някой да ме обича !?
ПП :
Благовеста : Лиди, ти си плакала на НДК на Спрайт феста!?
аз : Мда...
Благовеста : Защо?
аз : Ми имах проблеми...
Благовеста : Влади ми каза... Защо не ме извика ?
... Оставям го без коментар.
Достатъчно.
Гадно е, ужасно е като имаш очаквания... Защото винаги си наебан... Поне при мен е така... НЕ знам.. И е не особено приятно да чуеш от един от хората за които убиваш "Аз това няма да го направя за теб, ако искаш си намери друг най-добър приятел..."... ЗатнДашибано е ... Защото аз за нея наистина убивам... При което ... ХАХА ... Както и да е ... Винаги като даваш очакваш да получиш... Дори на подсъзнателно ниво ти очакваш да получиш това , което даваш... Ок, да не я беше убила, щом това не е по моралните и сили... Има думи за всичко... Аз не бих искала да ставаш селянка или да я биеш... Още по-зле... Има думи за всичко,да... За всичко и всеки... Само че теб не би ти стискало да ги използваш нали... Защото ако някой от моите приятели ти беше направил каквото и да е, щеше да умре... Ако при някакви случайни обстоятелства приемем, че не е умрял, дали нямаше да го съсипя с думи ?.... Дали нямаше да го храня и храня и храня?... На това няма да отговоря... Просто се замисли....
ПП: Защото всички сте много, докато не дойде момента да се намесите, нали ?