тцтцтц

Хъх, и мислиш, че едно извинявай оправя всичко... Мне, ще те разочаровам... Защото като ти пука за някого не го преебваш и защото не заебваш "най-добрата" си приятелка... Но въпрос на принципи... При мен може те да са в повече, но поне ги имам, нали? Не, никога не бих направила нещо подобно... Е да, аз винаги поставям приятелите си пред поредния, но хората са различни... Някои им пука, други не се замислят, но... хаха... I can be evil... XD ... Защото никой, ама никой няма да ми преебва деня... Защото повече няма да зарязвам накого заради друг, който явно не се досеща... Няма... Освен един човек, за който бех направила абсолютно всичко... Абсолютно... Винаги ще те обичам и никога няма да те прееба, никога... Та без да искам смених темата, но сам си си виновен откъдето и да го погледнеш... Просто като някой каже нещо очаквам да стане... Най-малкото не бях аз инициаторът... Тц, тц, тц... People change... И не винаги това е хубаво...

ПП: И да, наистина не я харесвам...
ПП2:И какво... Мислиш си, че ако има нещо ще ти кажа...Хъх, няма... Ти трябва да се усетиш... В това е изкуството...
ПП3: Добра актриса съм, знам... :Д

Днес съм щастлива... Защото слънцето продължава да свети, защото съм обградена от пасивни педали, които обичам въпреки всичките им простотии... Всичко е някак вълшебно, весело и прекрасно... "И днес е ден, красив, изящен...".

Понякога просто циклим и циклим... И циклим... И продължаваме в същия дух... Просто ей така, за да не ни е скучно... В такива дни никой не ни трябва... Никой. Само небето , звездите... Те ни спасяват... Те са нашия приятел, нашата опора, нашия слушател... Не, че говорим на звездите... Погледът е достатъчен... Безкрайното небе, обсипано с милиони светлинки, борещи се да бъдат забелязани... Борещи се да оцелеят насред тъмнината... Да запазят себе си... (Колко поетично... Мога да ги гледам с часове... ) . И след като се наситим на тази картина (ако може така да се нарече)... На този движещ се пейзаж... Това ни зарежда нереално много... И после сме добре... Започваме наново, докато не изциклим отново...

ПП: Не съм луда...