Why, the fuck u said this... Now i`m so... scaried... But I`m not gonna do this... I care about my friends... And they are only friends..

Тададам... Ето ме пак...Да, днес не съм толкова щастлива като вчера... Толкова щастлива бях, че нямам вземане даване с никого и сега...ХОП - като гръм в ясно небе ми се изясняват разни странни неща... Първо не може да си имаш гадже и да ми се държиш така... (Дълбоко възмутена съм.).Пък и сходните интереси не значат, че аз съм момичето... На моменти откровено казано ме плашиш... Ами ако примерно аз не се интересувам...Ако имам гадже, харесвам някого или просто не ме кефиш за гадже... Какво правим? Дееба, приятел си ми, няма да те отрежа лошо както правя с другите... Надявам се да се осъзнаеш... Човек, тя те обича много и няма аз да разваля щастието и ... Не и аз... Не и на нея... Супер симпатична е, що ти е да я сменяш... Моля те, вземи се в ръце... Не е истина просто... Тъкмо си помислих, че си живея що годе без душевни драми и така ми харесва... Дори си намерих потенциален най- добър приятел, с който при някакви обстоятелства бих се забила, дори ходила... (Още едно признание...Да, кефи ме, много... Като приятел на първо време...)... Спри, моля те... Поставяш ме в неудобна ситуация... и не знам какво мога да направя...

Eдин ден, а толкова много неща се случиха... Ще разкажа в два поста обаче...
Путка съм щяла да бъда... [непринуден смях...]. И от кога? Не, не, не... Чувствам се размазана от смях... Нечовешкото... В такива моменти човек може да изръси единствено някаква кифленска (малко доработена) изцепка от рода на "Путка съм, но не твоята" XD...И да, никога няма да бъда путка... Още повече твоя... Самата идея ми звучи някак супер странно и дори с насмешка казвам ЛАПАЙ МИ ПИШКАТА, дето дори я нямам [тц, тц, тц]...[But who cares about it? (Do i look like i care?) The most important is that u`ll suck my dick :D...] Та това е в общи линии...

(Телефонен разговор с някоя явно не особено приятна персона за говорещия)
"-Баща ти има ли мустаци?"
(Отговорът явно е не)
"-Е, значи съм видял майка ти..."
Това принципно е върховната простотия, но се размазах да се хиля... Зверското...

Всичко е адски нормално, нищо необичайно. Ежедневието е еднообразно и ме радва адски много... Не знам защо, но сега се чувствам... Щастлива... Небето, слънцето, усмивките... Малките неща, които значат толкова много... Просто е яко... Всичко... Да, може би не съм преследвана от обичайните, може би разгонени, мисли... Което също радва... Чувствам се освободена и някак весела. (sun)(sun)(sun)(sun)