Не, никога няма да те забравя... Обещавам... Отново...

P.S.: Не съм влюбена, просто объркана...

Сдух... again...

Да... Обещавам, че няма да те забравя... Нито теб... Нито пронизващия ти потлед... Нито поведението ти... Ти просто беше различен от останалите и макар да се отнасях към теб с досада... ти успя "да ме накараш да те харесам". Не знам кое ми хареса... Ти беше просто познат.... Човек, който съм видяла два пъти. И откровено казано не ме ебеше ама хич какво ще мислиш... И да - след като те опознах (не знам колко може да те опознае човек за 2 дни (непредсказуем си) и все пак бях "твоята дама") , разбрах, че си идеалът ми за мъж... Да, казах го... ПЕРФЕКТНИЯТ...Кой на 30 ,по дяволите, ще е обиколил 164 (помня...) държави?!... Кой на 30 ще ходи на рафтинг и ще кара блейдове?! Как искам да бях с 10 години по-голяма... Това, че си различен ме привлича... Дано срещна втори като теб... Искам да живея с такъв като теб, да обичам такъв като теб... Искам такъв като теб...

И все пак не разбрах какво изпитваше към мен... Надали имаше нещо сериозно но си беше странно... Със сигурност това не беше приятелско поведение... Но пък надали беше и нещо по-лично....Не знам...Честно казано не съм наясно какво искаше да постигнеш и надали някога ще разбера... Знаеш ли... хъх, хареса ми...

Аз наистина няма да те забравя... Надали ще има някой друг с очи като твоите, нито такъв който едновременно да ми говори на вие и да ме нарича "своята дама"... Надали ще има някой, които да гали ръката ми както ти... Или да се прави, че му пука толкова много... (Не ме разбирай погрешно, познаваме се от 3 дни :\)...

Е, тъпото е, че си мисля, че ти ще ме забравиш... В такъв случай какъв е смисълът аз да те помня?... Надали ще се видим отново... Би било някак странно... Имаш снимка с мен... току виж си ме запомнил... Непредсказуем си...