Драги господин Иванов, Искам да Ви информирам за огромното си желание да се омъжа за Вас. Бих искала да заспивам, прегърната от Вас, вечер, да се събуждам в леглото Ви и първото нещо, което да виждам сутрин , да е благата Ви усмивка, да живея с Вас, да не се отделям от Вас, да Ви посрещам вечер на вратата, да Ви готвя, чистя и прочие, да родя децата Ви, да се грижа за децата Ви, да се обичаме много, да празнуваме годишнините си , да доживеем старините си заедно, да погрознеем заедно :)... ПП : Трудно се отказвам. Падам си инат...

Никулден... Малко закъснявам във времето, но няма как да не отбележа неудобрението си към този мекоказано малоумен празник... Вървиш по улиците и от всякъде се носи аромат на риба.. Печена, пържена или сготвена... Шаран, щука или пъстърва... Продължаваш напред,но просто няма как да избягаш от миризмата... Тя е навсякъде... Наситила е въздуха и е се е пропила във всичко. Градът смърди и това е факт... Ти няма как да се отървеш - дори да бягаш, да летиш или да се телепортираш... Рибата е навсякъде... Дори е в твоя дом!!! Влизаш вкъщи с нелепата надежда да избягаш от вонята, но не съществува подобно щастие... Защото това е традицията и няма как да няма риба на трапизата, защото дори абсорбаторът не успява да се справи с уханието... Излизаш на терасата с идеята да останеш за минутка саб, без така любимия аромат, но НЕ... Съседката също готви риба и дригата съседка също го прави, а третата... О, тя просто следва примера им... Това е то животът на 6. декември ... Неуспорим факт. Не мога, не мога, не мога да проумея на що за малоумник би му хрумналла идеят а за ден, посветен на рибните ястия.. Нима има някакъв смисъл в това!? Защо, по дяволине, нямаме спациален ден за ядене на торта, паста, пллодове, нещо вкусно евентуално, може би, едва ли не... Риба!? И дори по-зле... ГОТВЕНА риба!? Та защо нямаме по същата тъпа логика ден за ядене на лайна ... Примерно... Горе долу си приличат по вонята... А именниците? Тези нищастни хорица, принудени да хапват доволно (или да симулират,че го правят) риба всеки свой имен ден!? Всеки свой такъв празник!? Ужасно... Смятам, че хората, които кръщават децата се по този начин, не ги харесват много или пък са забременели без да искат и се опитват да отмъстят по някакъв не така очевиден начин на съществото, допринесло за загубата на свободата и за придобитата отговорност... Съжалявам ви искрено, Николаевци, Николини, Николети и прочие... Пийте много на празника, за да не усещате вонята!

Tuesday, December 11, 2012 Последна тийн година. Уоу... Странно. Стршно. Ужасно... Пораснах, остарях, поумнях, може би... НЕ мога да го осъзная някак.. Чудя се дали да ми е чудно, страшно, весело или паникьосано... Голяма ли съм вече? Очаква ли се да съм самостоятелна, свръх-сериозна или твърде отговорна?... Свършиха ли се хубавите ми безгрижни години?... Това ли е краят на детството ми? Или то отдавна вече е минало?.. Шок ми идва цялото нещо... Доста по-готино беше когато само си се вълнувах и бях доволна, щастлива, летяща, пищяща.. Сега започвам да се замислям дали има смисъл в това излишно внимание към някакъв ден, по нищо различаващ се от останалите.. Студено е, гадно е, надали ще се случи нещо въобще.. Спирам... Прекалено позитивна съм нещо за рожденничка... Не вАжа!

Съблазанта е голямо нещо! До скоро се чувствах виновна за желанията си, но вече не... В крайна сметка, като някой не ти дава това, от което имаш нужда, си го търсиш от другаде... Всеки с нуждите и избора си! Аз не съм машина за да издържам, не съм робот за да съм безгрешна... Признавам, че съвестта би ме глождила, признавам, че после бих се чувствала ужасно... Но все пак всеки има мечти, а моята не е на 16 да живея като 40-годишна лелка, която мисли само за здравето си, брои си парите и планира бъдещето, която се е отказала от секса в името на "по-високи цели"... На 16 съм, ЖИВЕЕ МИ СЕ! Истина е, че го обичам, истина е, че ще ми е тежко, но хората са били прави... "Всяко чудо за 3 дни". Наистина е било прекалено рано за да намеря човека за себе си, така или иначе не искам да съм прекалино обвързана на 16 :D. Но трябва да отбележа, че се старах, борих се за чувствата си, въпреки реакциите, които срещах, вярвах вхубавите дни, въпреки, че краят на ужасните не се виждаше...

Чувствам се напълно спокойна и щастлива ... Радвам се на снега, на небето, на въздуха... Всяко вдишване ме изпълва с живот и с радост... Всеки момент ме изпълва с все повече желание за живот... Чувството, да си обичан, прави чудеса...
ПП: Леле, благодаря ти, че те има... Ти си най-милото нещо, случвало ми се досега... Присъствието ти в живота ми ме изпълва с радост, усмивката ти ме зарежда.. Правиш ме важна... Обичам те (:<3

Не знам какво да кажа... Чувствам се празна... Да, вчера плаках, но не защото бях щастлива или нещастна... Не защото чувствах нещо или мислех за нещо тъжно... Просто имах нужда да се разплача и не ми беше тъжно от това... Да, беше ми тъпо , че плача и по-скоро от това ми беше гадно като цяло... Не знам, безсмислено е, признавам... Не знам светът ли е крив или аз полудявам... Просто никога през живота си до сега не съм се чувствала така преебана без реална, видима причина... Не, това не е слабост, по-скоро някакво прозрение... Наистина светът е доста по-груб от очакваното... Добрите хора винаги са тормозени, помагащите на ближния обикновено духат... Всъщност това, което се случва дори не е прозрение... Не знам защо говоря за света като нито в секунда от времето през което плаках като малко дете не се замислих за него и за доброто и злото, признавам си... Аз просто не мислех... И в този момент всеки можеше да ме срине, всеки можеше да ме смаже с земята дори , аз щях да остана така... Дори нямаше да помръдна... Хаха... Не знам какво общо има, но в онзи така печален момент от вчерашната вечер очите ми бяха като стъклени... :D... Приличах на кучето ми в момента, в който беше хванало заек :D:D:D... Не знам ... В света ми има прекалено много отрицателна енергия... Майка ми и баща ми се карат за възможно най-малоумните неща, а най-важните хора в живота ми дори нямат време за мен... Или са заети да мислят за личността ми в сексуален аспект... Колко прекрасно, а?... Не знам... Давам прекалено много от себе си за хора, които не го очакват и следователно не биха направили същото в замяна... Защото наистина имам приоритети и един вид йерархия между хората, с които си общувам.. Не знам.. Да се чувстваш празен... Да даваш всичко и винаги да го налапваш по някакъв невинно-деликатен начин, непонятен дори за самия теб... Колко лирично... Всъщност не употребих правилен глагол.. Аз не съм видно преебана.. Просто всеки ден ми се натрапва мисълта, че всъщност не съм някой... Не мога да го обясня... Хаха.. Водя се нещо и всъщност нямам привилегии за това ?... Копеле, болна съм... (Психиатър?)... Както и да е ... Дано не се стига дотам. Дано ми мине и да се чувствам добре оценена някой ден... Дано е скоро.
ПП: Прекалено силна съм за да кажа това на някого... И надали някой би ме разбрал.. Както се получава напоследък, пак аз ще изляза кривата...Надявам се някой ден, някъде там някой да ме оцени... И някой ден, някъде там, някой да има толкова време, че да му стига и за мен...И може би дори да ме подкрепи, когато имам нужда... Да ме защити, когато има защо.. Да застане зад гърба ми когато съм права и да ме пази от селяни... Да скочи за мен, когато трябва и да убива за мен тези, които ме нападат...(Айде да не ги убива, но поне да не продължава да е зад тях и с тях?)... Хаха... Надали ще намеря този свой някой... Значи ли това, че няма да бъда щастлива? Просто идеята да даваш и да се наясно,че не би получил е гадна...
ПП: Това моето любовна мъка ли е ? .. Поне щях да знам как ще ми мине...

Да обичаш не е много лесно... Не знам защо всички използват толкова често този глагол и всъщност не осъзнават дълбочината на значението му... Да обичаш е много по-силно и истинско чувство от колкото мислят хората... Да имаш нужда от някого, неописуемо да го желаеш, да искаш да потънеш в личността му и да копнееш да се задушиш в дъха му... Не просто влечение или привличане, а жажда... Нужда, стимул, мотивация ...

Продължавате ли да казвате "обичам те" на всеки втори ? Хаха...